Сase of Kalpachka v. Bulgaria (Application no. 49163/99) 2 November 2006
Жалбоподателката работела като журналист. По повод две нейни публикации в местния вестник „Струма“ срещу нея били образувани две самостоятелни наказателни производства за клевета. Първото от тях започва на 12.09.1994 г. , а за крайна дата Съдът приема датата на узнаване от жалбоподателката за прекратяването му от документите, приложени към становището по допустимостта на жалбата от страна на правителството – април 2004 г., макар че производството е било прекратено през 2000 г. Съдът отбелязва, че една от целите на правото на съдебен процес в разумен срок е да се защитят хората от продължителното състояние на несигурност относно съдбата им (виж Withey v. the United Kingdom (dec.), no. 59493/00, ECHR 2003 X; в което се цитира Stogmuller v. Austria, решение от 10 ноември 1969 г., Series A no. 9, стр. 40, § 5). Съответно, наказателното производство по правило завършва с официално уведомяване на обвиняемия, че той вече няма да бъде наказателно преследван по съответните обвинения, така че да може да се направи заключението, че положението му вече не може да се счита за съществено засегнато (§ 65). Съдът отбелязва, че не са представени доказателства, които биха му позволили да заключи, че жалбоподателката е узнала за тези актове преди да получи копия от тях като приложения към становището на правителството по жалбата й до Европейския съд през април 2004 г. Анализирайки обосноваността на прекомерната продължителност на делото, което по своя характер не е сложно, съдът констатира, че „самата прокуратура, след като делото вече е било преминало през три съдебни инстанции, е станала причина за връщането му на етапа на следствието чрез късно направено искане за изменение на обвинението, каквото е можела лесно да направи на доста по-ранен етап, и по този начин е направило безполезно цялото производство до онзи момент“ (§73). В тази връзка Съдът отбелязва, че по предишни дела срещу България вече е констатирал, че прекомерните забавяния на наказателните производства често се дължат на неоснователно връщане на делата на следствието. Поради това той установява нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по чл. 6§1
Второто наказателно производство срещу жалбоподателката е с начална дата 31.05.1995 г. То било прекратено с постановление на прокуратурата през 2000 г. , но жалбоподателката не била уведомена за това, поради което Съдът приема и в този случай, че жалбоподателката е узнала за прекратяването му едва от становището на Правителстовто по повод основателността на жалбата й до Европейския съд – април 2004 г.
Съдът установява второ самостоятелно нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок и по повод това наказателно производство.
