Case of Petko Petkov v. Bulgaria
След смъртта на баща си жалбоподателят завежда иск срещу лицето, на което приживе бащата прехвърля един имот и завещава друг на своя брат. Жалбоподателят претендира, че е нарушено правото му върху запазената част от наследството. Наред с това е предявен и иск за делба.Районният съд в Хасково отхвърля иска като недопустим, тъй като наследството не било прието под опис, каквото било изискването на закона. Това решение е отменено от окръжния съд. Позовавайки се на установената съдебна практика, той постановява, че чичото на жалбоподателя е наследник по закон на бащата на жалбоподателя по смисъла на член 30, алинея 2 от Закона за наследството, и че следователно жалбоподателят не е бил длъжен да приеме наследството по опис.Районният съд възстановява запазената част и допуска делба върху двата имота. Това решение е оставено в сила от Окръжния съд, който е сезиран от ответника по иска.
С решение от 14 юли 2005 г. ВКС отменя решението от 3 януари 2005 г. и отхвърля исковете на жалбоподателя. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1 от 4 февруари 2005 г., той постановява, че жалбоподателят не е спазил законовите изисквания за предявяване на иск за възстановяване на своята запазена част, тъй като той не е приел наследството по опис.
Жалбоподателят твърди, че отхвърлянето на иска му за наследство поради непредвидимо процедурно изискване, произтичащо от тълкувателно решение на Върховния касационен съд, което не му е било съобщено, е нарушило правото му на ефективен достъп до съд и правото му мирно да се ползва от своята собственост.
Съдът подлага на преценка въпроса дали процедурното ограничение, приложено от ВКС, е ясно, достъпно и предвидимо по смисъла на практиката на Съда, дали преследва легитимна цел и дали е съразмерно на тази цел (Lupaş and Others v. Romania), № 1434/2002 г., 35370/2002 г. и 1385/2003 г., § 67, ЕСПЧ 2006-XV)
Съдът счита, че когато жалбоподателят е предявил иска си, той разумно е очаквал, че чичо му (потенциален наследник съгласно Закона за наследството от 1949 г.) ще бъде разглеждан от съдилищата като „наследник по закон”, и че изискването за съставяне на опис на имотите, включени в наследствената маса, няма да се прилага за неговия случай. Едва след постановяване на решението на втората инстанция по делото на жалбоподателя през 2005 г., ВКС е приел ново тълкувателно решение, което променя обхвата на понятието „наследник по закон”, изключвайки чичото на жалбоподателя от тази категория. Новото тълкуване не само му е попречило искът му да бъде разгледан от съд, но също така представлява непреодолима пречка за всякакви бъдещи опити от негова страна да възстанови своята запазена част, като се има предвид, че отдавна е изтекъл срокът за съставяне на опис. С оглед на състоянието на правото, произтичащо от Закона за наследството от 1949 г. и съдебната практика на ВКС, в съответния момент жалбоподателят не е бил в състояние разумно да предвиди, че тълкуването на впоследствие изменен закон ще изисква от него да състави опис, за да поиска възстановяване на своята запазена част от чичо си по времето, когато тази възможност е била налична за него. Наред с това тълкувателното решение не съдържа разпоредби относно приложимостта му към висящи производства. Поради горепосочените причини Съдът заключава, че непредвидимостта на процедурното изискване, приложено с обратна сила към висящото дело на жалбоподателя, ограничава достъпа му до съд до такава степен, че самата същност на правото на справедлив процес по чл. 6§1 е била нарушена.Поради наличието на същите факти Съдът не намира за необходимо да разгледа самостоятелно повдигнатото оплакване по чл. 1 от Протокол 1.