На 16 и 17 юни 2014 г. се проведе поредната трета Международна конференция на Програмата HELP. В нея взеха участие представители на Националните институти за обучение на магистрати от 40 държави, на Висшите адвокатски съвети от 23 държави, както и координатори по програмата от 24 страни.
След откриването на конференцията г-н Кристос Гуакамопулос, Генерален директор на Дирекцията за правата на човека, обърна внимание на приетата на 7 март 2014 г. ПрепоръкаRес 2039(2014), в която се акцентира върху необходимостта да се засили обучението на юристите професионалисти по Европейската конвенция /ЕКПЧ/ и практиката на Европейския съд /ЕСПЧ/. За тази цел ПАСЕ препоръчва на Комитета на министрите да бъде актуализирана Препоръка Rес(2004)4 на Съвета на Европа относно университетското и последващото професионално обучение и мониторинга върху тях. Той подчерта, че Програмата HELP няма за цел да подмени университетското образование и обучение в тази сфера, а да усъвършенства подготовката на практикуващите юристи. За тази цел вече са подготвени нови тематични курсове за дистанционно обучение по отделни проблеми:
- За правата на бежанците и ЕКПЧ;
- за фалшифицирането на медицинските продукти и нарушенията, заплашващи общественото здраве;
- за международното сътрудничество в областта на наказателното право;
- за критериите за допустимост на жалбите, представяни пред ЕСПЧ;
- за словото на омразата и престъпленията, свързани с него;
- за правото на семеен живот, правата на децата и създаването на „дружелюбно“ правосъдие , адаптирано за деца;
- за правата на човека и бизнеса;
- въведение в ЕКПЧ /за начинаещи адвокати/;
- за химическите прекурсори;
- за въпросите на недискриминация в контекста на ЕКПЧ и Хартата за правата на човека на ЕС;
- за алтернативните мерки на задържането под стража и санкциите на общността;
- за трафика на хора
По част от тези програми вече се провеждат обучения в отделни държави, като например курсът по антидискриминация върви в 8 страни /Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Италия, Латвия, Литва, Румъния и Полша/, този за алтернативните мерки за задържане – в три /Албания, Босна и Херцеговина и Гърция/. Курсът за дистанционно обучение по изискванията за допустимост приключи успешно за всички шест пилотни държави, които първоначално бяха включени в него по инициатива на самите ръководители на Програмата, измежду които бе и България.
Два основни доклада бяха изнесени в първата пленарна сесия. Първият бе посветен на Протокол 16 от ЕКПЧ и неговата роля за разширяване на диалога между националните съдилища и ЕСПЧ чрез процедурата на консултативните становища. [1]Той бе изнесен от г-н Гуидо Раймонди, зам.-председател на Съда и председател на Второ отделение. Г-н Раймонди подчерта, че в чл. 35 на Конвенцията се съдържа принципът на субсидиарността и задача най-вече на отделните държави е да прилагат Конвенцията, включително и чрез осигуряване на удовлетворително ниво на защита на правата на човека. Той неколкократно подчерта, че ЕСПЧ само помага да се поправят някои дефекти на националните системи. „Ние не искаме да поправяме съда, а да му помагаме, за да може той на местно ниво да се справя“. Именно на конференцията на високо ниво, проведена през 2012 г. в Брайтън е била дадена идеята за приемането на Протокол 16. Г-н Раймонди отбеляза, че прилагането на ЕКПЧ в отделните държави показва, че във всяка една от тях съществуват различни проблеми, водещи до несъответствие с Конвенцията. Той припомни, че още в Доклада на т.н. „група на мъдреците“, подготвен за срещата на високо равнище във Варшава, е било предложено националните съдилища да могат да се обръщат към ЕСПЧ за консултативно мнение, с цел да се засили диалогът и националните съдилища по-добре да прилагат Конвенцията. Г-н Раймонди обърна внимание на трите ключови въпроса в Протокол 16 – че консултативно становище може да бъде поискано само по висящ конкретен съдебен спор, от най-висшата по степен съдебна инстанция и че искането ще бъде разгледано първоначално от колегия от петима съдии, които да преценят дали да го отнесат пред Голямо отделение. В този смисъл е налице паралел с процедурата по отнасяне на делото в Голямо отделение по искане на една от страните в спора в тримесечен срок от постановяване на решението от съответното отделение. По мнение на зам.-председателя на Европейския съд Протокол 16 представлява още един инструмент за засилване на диалога между националните съдилища и ЕСПЧ.
За ролята на националните съдилища в защитата на правата на човека и в запазването на системата за защита на човешките права говори бившият съдия в Европейския съд и настоящ конституционен съдия на Литва г-жа Дануте Жосиене. Нейното експозе бе пряко продължение на доклада на съдия Раймонди. Тя също акцентира върху задълженията на националните власти /по принципа на субсидиарността/ да предвидят и реализират съответните промени в законодателството или в практиката и да идентифицират системните проблеми. Тези техни задължения произтичат от чл. 1 на ЕКПЧ. Съдия Жосиене посочи, че главната роля в приложението и прякото изпълнение на Конвенцията и нейните стандарти имат съдилищата с обща юрисдикция. По нейна преценка най-адекватна е съдебната практика на литовския Върховен административен съд, който пряко прилага конвенцията в своите решения. Тя илюстрира своето изложение с примери от практиката на Върховния и на Конституционния съд на Литва. В свои решения тези съдилища са създали механизъм за пряко приложение на отделни текстове на Конвенцията. [2] Наред с това обаче има и такива решения на Европейския съд, по който все още не са предприети никакви генерални мерки. Според съдия Жосиене националните съдилища могат да изиграят важна роля за избягване на повтарящите се нарушения, констатирани от ЕСПЧ. Наред с това според нея Протокол 16 също би допринесъл, за да се избегне постановяването на решения от националните съдилища, които биха били в несъответствие с Конвенцията.
На първата пленарна сесия бяха представени и вижданията на програмния мениджър на проекта г-н Роберто Ривелло и на координатора – г-жа Наташа Де Рок за перспективите и насоки, в които ще се развива проектът през следващата година; за координирането на усилията с други международни организации, които също осъществяват обучения по различни теми; за проблемите да се оцени ефективността на самите обучения; за усъвършенстването на методологията на самото дистанционно обучение и включването на нови теми в него и др.п.
Първата пленарна сесия приключи работата си с отчета на Консултативния борд, представен от г-н Гржегор Борковски. В него е представена оценка на качеството на три курса за дистанционно обучение – тези за антидискриминация, заалтернативните мерки за задържане, за семейно право, като са направени редица препоръки за подобряването им както в посока на подготвените материали, така и в начина на поднасянето им от страна на националните обучители.
В следващите две сесии на конференцията работата бе разпределена в три работни групи с различен фокус на дискусия. В първата бяха обсъждани проблемите, свързани с пречките и трудностите пред практикуващите юристи да усвояват знания в областта на правата на човека, както и необходимостта от коопериране и сътрудничество между различните международни организации за подобряване приложението на ЕКПЧ. Във втората работна група бяха дискутирани проблемите относно самата методология на преподаване, представянето на добри практики, създаването на списък с обучители по различните курсове и обучението на тези обучители и др.п. Третата работна група имаш за цел да обсъди проблемите, свързани с оценката на дългосрочното въздействие на обучението по правата на човека върху работата на юристите и сътрудничеството с националните институции.
Основните изводи и препоръки от работата на отделните групи бяха обобщени на заключителната сесия, която се състоя на 17 юни. Те бяха представени от модераторите на работните групи – г-жа Татяна Термачич, г-н Роберто Ривелло и г-жа Наташа Де Рок.
Беше посочено, че препятствията пред по-успешното прилагане на ЕКПЧ са три типа – културно-политически, технически и методологически.
- Първата група пречки /културно-политическите/ са най-трудно преодолими. Те са свързани с независимостта на съдебната власт и с корупцията. Националните съдии се ръководят преди всичко от собственото си законодателство. За тях Конвенцията е външен, чужд инструмент и прилагането й е свързано с трудности. На Европейския съд се гледа много често като на „лошия чичо, който размахва тоягата“. Това отношение трябва да се преодолее, защото Конвенцията е инструмент, помагащ на съдиите да бъдат гаранти на върховенството на закона.
- Втората група препятствия – техническите, са свързани с достъпа до съдебната практика; с недостатъчното владеене на чужди езици от страна на практикуващите юристи, което от своя страна ограничава техните възможности за търсене на подходящи решения на ЕСПЧ и Съда в Люксембург; за липсата на достатъчно преводи на практиката. От друга страна националните съдии са прекомерно натоварени и нямат възможност да следят тази практика. В този смисъл бе изказано предложението да се предоставят тематични изследвания, които биха били от по-голяма полза за практикуващите юристи.
- Третата група препятствия са от методологическо естество. Те са свързани от една страна с необходимостта от професионална подготовка и създаването на навици и нагласи за прилагане пряко на практиката на ЕСПЧ, за прилагането на понятията в смисъла, който влага в тях Съдът, а не само националното законодателство /като напр. Понятията „пропорционалност“, „собственост“ и др./
Дискутиран бе и въпросът относно необходимостта от анализ на потребностите от обучение, формите и качеството на обучение, адекватността на предлаганите теми на нуждите на юристите. Бе изтъкнато, че във ВКС на Естония е създаден специален аналитичен отдел, който проучва решенията на ЕСПЧ, подготвя резюмета и на тази основа предлага теми за обучение.
Беше обсъден и въпросът дали всички практикуващи юристи трябва непременно да са специалисти в тази област или по-скоро да имат съответния рефлекс, когато са изправени пред конкретен случай, че той би могъл да повдигне проблеми в светлината на Конвенцията. Тогава на помощ могат да дойдат тясно профилирани специалисти с по-задълбочени познания в материята. Г-жа Термачич изтъкна, че една от целите на Програмата HELP е да бъдат насърчени държавите да създадат отдели по правата на човека в самите съдилища, в които специалисти в тази област да консултират своите колеги.
В заключителните думи при закриването на конференцията г-н Михаил Лобов – ръководител на Департамент в Генералната дирекция по правата на човека подчерта важността на ПрепоръкаRес(2004)4 на Съвета на Европа. Той изтъкна, че само реформи в работата на самия Съд не са достатъчни, необходимо е да се акцентира и на обучението в сферата на правата на човека. В тази връзка Програмата HELP е основен инструмент за повишаване ефективността на образованието, което не трябва да бъде абстрактно, а интегрирано в националното юридическо образование.
Виж също и : „За обучението по права на човека и възможностите за преюдициално запитване до ЕСПЧ“ в „Правен свят“
[1] Протоколът е открит за подпис на 2 октомври 2013 г. и към настоящия момент е ратифициран от 10 държави.
[2]Така съгласно решение на техния Конституционен съд в областта на гражданското право Конвенцията е пряко приложима, но в наказателната материя този принцип не е прокаран.
