Жалбоподател е „Християнско сдружение Свидетели на Йехова в България“, регистрирано през 2003 г. През 2001 г. трима членове на организацията придобиват парцел,
разположен в кв. „Младост“, в гр. Варна. Имотът първоначално е имал предназначение на публична общинска собственост, след което то е изменено. Със заповед на кмета от август 2001 г. имотът е разделен на два самостоятелни УПИ – 165 и 166, в които е предвидено да бъде изградена едноетажна сграда и триетажна жилищна сграда. Тази заповед е обжалвана от заинтересовани лица – собственици на съседни имоти, но жалбите са оставени без уважение. Не се установява от документите, представени от страните дали всички заинтересовани лица са запознати със заповедта.
През 2005 г. община „Младост“ издава разрешение за строеж на едноетажна сграда в УПИ 168 за публични нужди с предназначение „зала за лекции“. След административното приключване на цялата процедура започва строителството на обекта през 2007 г. Два месеца по-късно при проверка от строителния надзор са открити нарушения на изискванията за строителство. На сдружението е наложена глоба, а със заповед на кмета е разпоредено спирането на строежа. Обжалваните актове пред съда са оставени в сила. През 2009 г. е отправено искане до кмета да разреши продължаването на строителството, тъй като са спазени всички нормативни изисквания. Тъй като в законноустановения срок не е получен отговор, организацията обжалва мълчаливия отказ на кмета и съдът му разпорежда да се произнесе по искането.Решението влиза в сила през декември 2010 г., след произнасянето на ВАС. През септември 2011 г. кметът издава изрична заповед, в която отказва да разреши продължаването на строежа. Тази заповед е обжалвана неуспешно пред административните съдилища.
Междувременно по жалба на съседите на строящата се сграда е оспорена заповедта на кмета за промяната на предназначението на имота като твърдят, че то е незаконно. Организацията се присъединява като заинтересована страна в производството. С влязло в сила решение е отменена заповедта на кмета през 2010 г. В тези производства съдилищата отхвърлят твърденията, че организацията е дискриминирана, както и че са налице скрити мотиви, които не са официално обявени в решенията.
В периода на тези производства през 2007 г. известна българска националистическа политическа партия организира масов протест срещу строителния проект и общинският съвет с решение се произнася в полза на протестиращите. То е публикувано по-късно в местен вестник. През 2009 г. в интервю по местен телевизионен канал кметът прави изявление, че жителите на града имат право да протестират срещу изграждането на място за поклонение на организацията и че той самият не е склонен да издаде заповед, разрешаваща това строителство.
Организацията провежда неуспешно производство и по ЗОДОВ срещу общината за обезщетение в периода 2009 – 2011 г.
Повдигнати са оплаквания по чл. 9, 11, 14, чл. 1 от Протокол 1 и чл. 13. Съдът преценява, че жалбата е допустима във връзка с оплакванията по чл. 9. Той посочва, че доколкото тя включва възпрепятстването на възможността да се построи сграда, в която да се провеждат събрания на членовете на религиозната общност, той ще го анализира в тясна връзка с чл. 11. Колкото до оплакването по чл. 14 той посочва, че то няма да бъде разгледано, а тези по чл. 1 от Протокол 1 и чл. 13 намира за недопустими.
ЕСПЧ преценява, че доколкото организацията-жалбоподател се позовава на няколко различни мерки, които са повлияли върху упражняването на правата й по Конвенцията, той ще ги разгледа, групирани последния начин: (а) свързаните с кметската заповед от 2001 г. и (б) процедурите, свързани със спирането на строителството. Тъй като между страните има разминаване по въпроса дали решенията, взети в тези производства, са резултат от неутрални съображения и прилагане на общоприложимите закони, Съдът ще ги анализира в светлината на предходните аспекти.
По първия въпрос той достига до извода, че тъй като няма краен срок, в който заповедта от 2001 г. може да бъде обжалвана и с оглед интересите и на другите собственици, не е налице нарушение на чл. 9.
По втория въпрос – относно спирането на строителството, Съдът намира, че решението на съдилищата за потвърждаване на тази заповед е оправдано и резултатът е пропорционален на преследваната цел и че така е било процедирано във всички случаи, когато има нарушение на съответните строителни норми без оглед на субекта на самото нарушение. Никъде в съдебните решения не са сочени религиозните убеждения на жалбоподателите. Съдът обаче констатира, че в един период от юли 2009 (когато организацията жалбоподател е представила доказателства пред кмета, че е отстранила всички нередности) и декември 2010 (когато е отменен мълчаливият отказ), редица важни събития са се състояли, които не са за пренебрегване – изявленията на кмета, че не е склонен да разреши продължаването на строежа на религиозно сдружение, което разпространява чужди за българите ценности, решението на общинския съвет в същия смисъл, продължителното забавяне на изричната заповед за отказ. Това са все факти, които са от значение за правата на сдружението. Самите съдилища твърде дълго са бавили отделните съдебни производства и произнасянето си. ЕСПЧ намира, че организацията жалбоподател е била незаконно лишена от правото си да продължи строителството.
Според Европейския съд комбинацията от разгледаните по-горе мерки, за които са били отговорни или кметът, или административните съдилища, е довела до това, че сдружението е било възпрепятствано без основание да построи своя молитвен дом и впоследствие да бъде в състояние да извършва религиозни служби за своите членове.
От особено значение за Европейския съд е фактът, че всички тези мерки са били предприети на фона на публично демонстрираното явно противопоставяне на кмета срещу намерението на сдружението да построи своя молитвен дом поради неговите религиозни дейности. Въпреки негативните обществени нагласи и изрично изложените аргументи на организацията в националното съдебно производство, че мерките, които й пречат да построи своя молитвен дом, са неправилно мотивирани и са свързани с противопоставяне на нейната религиозна дейност, административните съдилища не са взели отношение по този въпрос. Поради това Съдът намира, че тези мерки и конкретният контекст, в който те са били приложени, са довели до сериозни ограничения върху способността на сдружението да упражнява свободата си да изповядва своята религия. Мерките са били или незаконосъобразни, или неоправдани и следователно не са били необходими в едно демократично общество.Съдът установява нарушение на чл. 9 в светлината на чл. 11 и обявява жалбата за недопустима във връзка с оплакването по чл. 1 от Протокол 1 и чл. 13.
…………………………..
