През 2019 г. Европейският съд постанови едва 19 решения по съществото на спора срещу България, от които – две за определяне на справедливо обезщетение по чл. 41[1] (т.е. основните решения, в които е установено нарушение, са от предходна година, но Съдът е преценил, че въпросът за размера е спорен и е дал възможност на страните да се споразумеят или поне да представят допълнителни аргументи в подкрепа на тезите си, въз основа на които той да вземе окончателното решение). Така се очертава една неблагоприятна тенденция на непрекъснато намаляване броя на решенията, ако сравним отиващата си 2019 с предходните години. През 2016 решенията бяха 37[2], през 2017 – 39[3], през 2018 – 29[4], а сега – 19.
Вярно е, че извън тях Съдът постанови и 19 решения по допустимост, но 12 от тях са свързани с прекратяване на производството поради постигането на приятелски споразумения (8), едностранна декларация за признаване на нарушение от страна на Правителството (1), смърт на лицето (1), оттегляне на жалбата (1). Това са процедури, които не изискват мотиви. За недопустими са обявени 8 жалби – т.е. това са решения, в които Съдът излага мотиви защо намира, че повдигнатите в тях оплаквания са недопустими. За сравнение, през 2017 г. решенията по допустимост са 26.
Постепенното намаляване броя на постановените решения рефлектира и върху увеличаващия се интервал от време между регистрирането на жалбата и постановяването на решение. През 2019 г. са постановени по две решения по съществото на спора по жалби от 2009 г. и 2010 г. и по още едно по допустимост от същите години. Най много са решенията (по същество и по допустимост) по жалби, датиращи от 2011 г. – съответно 6 и 8. Очевиден е стремежът на Съда да се справи с най-„старите“ и това е единият фокус в неговата дейност.
Другият акцент е свързан с политиката на приоритизация, който личи от бързината на постановяване на решения за друга категория жалби, регистрирани през последните 2-3 години. Така 6 от решенията по същество са постановени по жалби, регистрирани в периода 2015 – 2018 г., като три от тях са класифицирани във второ ниво по важност.[5] Това означава, че в тях са поставени сериозни въпроси, които или не намират съответното адекватно решение вече години наред (както е по делото O.D. c. Bulgarie. Повдигнатите в него въпроси са предмет на засилено наблюдение от страна на Съда и Правителството беше задължено да представи конкретен план за решаването им до началото на декември 2019 г. Доколко предвидените мерки ще удовлетворят изискванията и очакванията на Съда ще се разбере на някоя от следващите сесии на Комитета на министрите), или повдигат нови оплаквания, които имат потенциала да доведат до поредица от подобни жалби поради сериозни несъответствия на националното законодателство и устройство на съдебната система със стандартите на Съда, какъвто е проблемът в жалбата Mustafa c. Bulgarie.
Извън предмета на настоящия материал е видът на установените нарушения по тектове на Конвенцията, значимостта на всяко едно от тях за националното законодателство и практика, както и по-детайлният анализ на най-важните решения.
…………………………….
[1] Yordanova and Others v. Bulgaria(Applications nos. 61432/11 and 64318/11),11 юли 2019, а решението по съществото на спора бе постановено на 19 юли 2018 г. и Mihalevi v. Bulgaria (Application no. 63481/11), 16 май 2019, а решението по същество е от 21 юни 2018
[2] Виж годишния отчет на Съда за 2018 г. – https://www.echr.coe.int/Documents/Annual_report_2018_FRA.pdf
[3] Виж годишния отчет на Съда за 2017 г. – https://www.echr.coe.int/Documents/Annual_report_2017_FRA.pdf
[4] Виж годишния отчет на Съда за 2016 г. – https://www.echr.coe.int/Documents/Annual_report_2016_FRA.pdf
[5] O.D. c. Bulgarie (Requête no 34016/18),10 octobre 2019; X et autres c. Bulgarie (Requête no 22457/16), 17 janvier 2019; Mustafa c. Bulgarie (requête no 1230/17), 29 novembre 2019
