Начало > Учебни материали > Юридическо мислене

Юридическо мислене

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2011/2012 ГОДИНА

    АНОТАЦИЯ

Дисциплината представя една от най-типичните форми на юридическото мислене – интерпретацията на юридическите текстове, т.е. тълкуването, в което намират синтез характерните за правото инструменти (юридически институти, юридически понятия и категории, юридически език) и традиционните логически операции: анализ, сравнение, синтез. Тя се занимава с процедурата и начините на тълкуване от гледна точка на догматичната юриспруденция. Наред с това значително място е отредено и на една от най-съвременните доктрини в тълкуването – теорията за юридическата интерпретация (херменевтичната юриспруденция). Дисциплината дава основни знания за разбирането на правните норми, за съдебните дискусии и подпомага студентите за предстоящото изучаване в по-горните курсове на материалното и процесуалното право.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
– процедурата на тълкуване, етапите, правилата и начините на тълкуване;
– същността на юридическото мислене, произхода и развитието му с натрупването на юридически опит;
– разбирането (интерпретацията) на правните норми и правнорелевантните факти (ситуацията) като централен момент на всеки процес по прилагане на правото;
– методологията на юридическото мислене и неговото значение за реализацията на правото.

ПРЕДПОСТАВКИ

Дисциплината представлява допълнение на общата теория на правото, чийто предмет е реализацията на правото. Тя е въвеждаща по отношение на такива материално-правни дисциплини като конституционно, наказателно, гражданско право, както и процесуалните правни дисциплини – граждански, наказателен и административен процес. Теоретичните знания се съпътстват с анализ на действащото законодателство и практиката на Конституционния съд, както и на ВКС и ВАС. Наред с това дисциплината дава полезни знания на студентите и в бъдещото им изучаване на науките с международно-правен елемент, доколкото стъпва и на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности.Необходимо е студентите да имат знания по обща теория на правото и би било полезно да са получили основни знания по реторика и правна логика.

СТАТУТ И СТРУКТУРА

Задължителна дисциплина. Редовно обучение общо 70 ч. / лекции – 30, упражнения – 40 /. Задочно обучение 40ч. /лекции/

СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСА

/това не е изпитен конспект/

Тема 1. Понятие за юридически език. Знакът в правото. Юридическа терминология, функции на юридическия речник, особености на юридическия речник, юридическа фразеология.
Тема 2. Значението на езика, значението на тълкуването в науката и в правото – в частност. Възникване на юридическото тълкуване.
Тема 3. Възникване и развитие на модерната теория на тълкуването. Континентална тълкувателна теория, прецедентна тълкувателна теория, тълкуването в теориите на Х.Келзен и Х.Харт; херменевтичната тълкувателна теория.
Тема 4. Понятие за тълкуването. Тълкуване и интерпретация. Смисълът при тълкуването. Тълкуване в правото. Теория на тълкуването.
Тема 5. Начини на тълкуване – понятие и видове.
Тема 6. Процедура на тълкуването. Модели. Установяване на неяснотата. Избор на тълкувателен резултат. Тълкувателно съдебно решение и тълкувателна съдебна практика.
Тема 7. Езиков начин на тълкуване. Език на закона и тълкуването му. Семантични, синтактични и прагматични правила. Езиково тълкуване на международните договори.
Тема 8. Логически начин на тълкуване. Правилата на формалната и деонтичната логика, неформалните правила, житейската логика, специализираната юридическа логика.
Тема 9. Системен начин на тълкуване. Правила.
Тема 10. Исторически и функционален начин на тълкуване.
Тема 11. Херменевтика на юридическото мислене – понятието. Предмет на правната херменевтика. Произход, първи процедури за решаване на правни конфликти. Съвременни теории за разбирането.
Тема 12. Право и мислене. Структура и механизъм на правните проявления. Правната норма и нейният механизъм. Принцип на универсализирането.
Тема 13. Механизъм на юридическото мислене
Тема14. Метод на юридическото мислене. Реализация на метода. Интерпретация, аргументация, комуникация.
Тема 15. Действие на юридическото мислене . Сфери на приложение. Насочващи знаци за разбирането, понятието за „мяра”
Тема 16. Ситуации на спорове за съответствие. Херменевтичната ситуация на съдията.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Работата на всеки студент през семестъра се оценява с текуща оценка, включваща участието в упражненията чрез разработване на индивидуални практически задачи и тестово изпитване в края на семестъра. При формирането на оценката се взема предвид и активността на студентите по време на лекциите и упражненията .

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Росен Ташев. Теория на тълкуването. С., Сиби, 2001 г.(340.Т 42),2007 г. – II издание
Ж. Шаранкова. Херменевтика на юридическото мислене. В: сб. Философия, социология, обща теория. С., Сиела, 1998, с. 51-104.(340.12)
Жан Луи Бержел. Обща теория на правото. С, КА «Л-КА» ООД, 1993

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ж. Сталев. Нормативната сила на фактическото.С., 1997 г.
Ж. Шаранкова. Юридическо мислене. Проект за интерпретативна теория. С., Унив.изд. «Св.Климент Охридски», 2001, (340/ Ш 33)
Ж. Шаранкова.Проблеми на правната херменевтика.В: Правна мисъл,1998, № 1
Ив. Апостолов Еволюция на континенталната тълкувателна доктрина. С., 1946
Росен Ташев. Обща теория на правото. С., Сиби, 2005 (340/Т 42)
Росен Ташев. Формалната логика в правото. – Държава и право, 1990, № 5
Нено Неновски. Приемствеността в правото. С.,1975
Ю. Хабермас. Морал, право, демокрация.С., 1999.
Х.Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, 1997. 

Цеко Торбов. История и теория на правото.С.,изд. на БАН, 1992 

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Конституция на Република България
Закон за нормативните актове
Указ за приложението на закона за нормативните актове
Закон за задълженията и договорите
Виенска конвенция за правото на договорите
Европейска конвенция за правата на човека.

Разработил програмата:

Светла Маргаритова-Вучкова, доктор по право

Допълнителна информация за дисциплината  и моите наблюдения  за това – как студентите я усвояват

Дисциплината е част от “Общата теория на правото”. В този смисъл тя е насочена  към това да подпомогне студентите как да четат и разбират закона и как да решават казуси – все проблеми, с които ще се сблъскат през следващите курсове на обучение. Тъй като се преподава в първи курс, чрез нея се усвояват и много правни термини, включително и на латински език. Основната цел, която си поставям, е да внуша на студентите, че правото е такъв отрасъл на науката, в който е нужно преди всичко разбиране, а не зубрене. Затова искам да провокирам именно тяхното мислене. Вероятно понеже правната лексика като цяло е непонятна за тях, в началото се чувстват доста стъписани от материята и тя им се струва трудна. Препоръчвам преди да започнат да слушат курса от лекции (а задължително преди провеждането на самите упражнения ) да са прочели поне веднъж монографията на Росен Ташев “Тълкуването в правото”. Тогава ще им е много по-леко да възприемат лекциите. Те са придружени с много примери от съдебната практика – както българска, така и на Европейския съд по правата на човека и Съда на европейския Съюз  в Люксембург.

Контактите ми със студентите  по време на упражненията показват, че тези, които са били редовни, са успявали да разберат първоначално сложната за тях материя и са се справяли много успешно на изпита. Това са и техните споделени впечатления. Изпитът е твърде труден и непосилен само за тези студенти, които са решили, че ще го вземат без да са присъствали на  лекции и упражнения и разчитат да им се подскаже. Но юрист се става с труд, много четене и вникване в законите.  В тази професия няма място за хора, които да разчитат, че някой ще свърши вместо тях работата им. От нас зависят в буквалния смисъл съдбите на хората и ние сме  длъжни да се проявяваме като професионалисти, за да им предоставим най-добрата правна помощ. Тази дисциплина е и своеобразен тест за студентите, които трябва да си дадат сметка дали са направили правилния избор своевременно. Определено мога да кажа, че в нашия факултет няма място за хора, които са свикнали да „зубрят”, да наизустяват текста без да се опитват да вникват в смисъла му и да разберат прочетеното. Част от задачите на упражненията, а и в теста, са свързани със съставяне на нова редакция на законов текст без да се загуби смисъла му или анализ на отделна правна норма в този аспект. От отговорите веднага става ясно дали студентът може да мисли и да разсъждава (дори и ако не е прочел материала), или не . Случва се да се натъкна както на студенти, които умеят да мислят логично, умни са, но са решили да се „пробват” без да са учили, както и на обратната ситуация – когато студентът очевидно не влага никаква мисъл в отговорите си, а „играе на тото”. За тези вторите имам основателни съмнения, че са направили правилния избор. Затова съм на мнение, че тази дисциплина може да ги ориентира своевременно и те честно да си отговорят – имат ли място в юридическия факултет `не в нашия непременно, а в който и да било друг). 

БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
ЦЕНТЪР ЗА ЮРИДИЧЕСКИ НАУКИ
2011/2012 ГОДИНА

    АНОТАЦИЯ

Дисциплината представя една от най-типичните форми на юридическото мислене – интерпретацията на юридическите текстове, т.е. тълкуването, в което намират синтез характерните за правото инструменти (юридически институти, юридически понятия и категории, юридически език) и традиционните логически операции: анализ, сравнение, синтез. Тя се занимава с процедурата и начините на тълкуване от гледна точка на догматичната юриспруденция. Наред с това значително място е отредено и на една от най-съвременните доктрини в тълкуването – теорията за юридическата интерпретация (херменевтичната юриспруденция). Дисциплината дава основни знания за разбирането на правните норми, за съдебните дискусии и подпомага студентите за предстоящото изучаване в по-горните курсове на материалното и процесуалното право.

ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Основните цели на дисциплината са насочени към формиране на знания у студентите относно :
– процедурата на тълкуване, етапите, правилата и начините на тълкуване;
– същността на юридическото мислене, произхода и развитието му с натрупването на юридически опит;
– разбирането (интерпретацията) на правните норми и правнорелевантните факти (ситуацията) като централен момент на всеки процес по прилагане на правото;
– методологията на юридическото мислене и неговото значение за реализацията на правото.

ПРЕДПОСТАВКИ

Дисциплината представлява допълнение на общата теория на правото, чийто предмет е реализацията на правото. Тя е въвеждаща по отношение на такива материално-правни дисциплини като конституционно, наказателно, гражданско право, както и процесуалните правни дисциплини – граждански, наказателен и административен процес. Теоретичните знания се съпътстват с анализ на действащото законодателство и практиката на Конституционния съд, както и на ВКС и ВАС. Наред с това дисциплината дава полезни знания на студентите и в бъдещото им изучаване на науките с международно-правен елемент, доколкото стъпва и на практиката на Европейския съд по правата на човека и Съда на Европейските общности.Необходимо е студентите да имат знания по обща теория на правото и би било полезно да са получили основни знания по реторика и правна логика.

СТАТУТ И СТРУКТУРА

Задължителна дисциплина. Редовно обучение общо 70 ч. / лекции – 30, упражнения – 40 /. Задочно обучение 40ч. /лекции/

СЪДЪРЖАНИЕ НА КУРСА

/това не е изпитен конспект/

Тема 1. Понятие за юридически език. Знакът в правото. Юридическа терминология, функции на юридическия речник, особености на юридическия речник, юридическа фразеология.
Тема 2. Значението на езика, значението на тълкуването в науката и в правото – в частност. Възникване на юридическото тълкуване.
Тема 3. Възникване и развитие на модерната теория на тълкуването. Континентална тълкувателна теория, прецедентна тълкувателна теория, тълкуването в теориите на Х.Келзен и Х.Харт; херменевтичната тълкувателна теория.
Тема 4. Понятие за тълкуването. Тълкуване и интерпретация. Смисълът при тълкуването. Тълкуване в правото. Теория на тълкуването.
Тема 5. Начини на тълкуване – понятие и видове.
Тема 6. Процедура на тълкуването. Модели. Установяване на неяснотата. Избор на тълкувателен резултат. Тълкувателно съдебно решение и тълкувателна съдебна практика.
Тема 7. Езиков начин на тълкуване. Език на закона и тълкуването му. Семантични, синтактични и прагматични правила. Езиково тълкуване на международните договори.
Тема 8. Логически начин на тълкуване. Правилата на формалната и деонтичната логика, неформалните правила, житейската логика, специализираната юридическа логика.
Тема 9. Системен начин на тълкуване. Правила.
Тема 10. Исторически и функционален начин на тълкуване.
Тема 11. Херменевтика на юридическото мислене – понятието. Предмет на правната херменевтика. Произход, първи процедури за решаване на правни конфликти. Съвременни теории за разбирането.
Тема 12. Право и мислене. Структура и механизъм на правните проявления. Правната норма и нейният механизъм. Принцип на универсализирането.
Тема 13. Механизъм на юридическото мислене
Тема14. Метод на юридическото мислене. Реализация на метода. Интерпретация, аргументация, комуникация.
Тема 15. Действие на юридическото мислене . Сфери на приложение. Насочващи знаци за разбирането, понятието за „мяра”
Тема 16. Ситуации на спорове за съответствие. Херменевтичната ситуация на съдията.

МЕТОДИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ

Работата на всеки студент през семестъра се оценява с текуща оценка, включваща участието в упражненията чрез разработване на индивидуални практически задачи и тестово изпитване в края на семестъра. При формирането на оценката се взема предвид и активността на студентите по време на лекциите и упражненията .

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА:

Росен Ташев. Теория на тълкуването. С., Сиби, 2001 г.(340.Т 42),2007 г. – II издание
Ж. Шаранкова. Херменевтика на юридическото мислене. В: сб. Философия, социология, обща теория. С., Сиела, 1998, с. 51-104.(340.12)
Жан Луи Бержел. Обща теория на правото. С, КА «Л-КА» ООД, 1993

ДОПЪЛНИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

Ж. Сталев. Нормативната сила на фактическото.С., 1997 г.
Ж. Шаранкова. Юридическо мислене. Проект за интерпретативна теория. С., Унив.изд. «Св.Климент Охридски», 2001, (340/ Ш 33)
Ж. Шаранкова.Проблеми на правната херменевтика.В: Правна мисъл,1998, № 1
Ив. Апостолов Еволюция на континенталната тълкувателна доктрина. С., 1946
Росен Ташев. Обща теория на правото. С., Сиби, 2005 (340/Т 42)
Росен Ташев. Формалната логика в правото. – Държава и право, 1990, № 5
Нено Неновски. Приемствеността в правото. С.,1975
Ю. Хабермас. Морал, право, демокрация.С., 1999.
Х.Г. Гадамер. Истина и метод. Плевен, 1997.

Цеко Торбов. История и теория на правото.С.,изд. на БАН, 1992

НОРМАТИВНИ АКТОВЕ

Конституция на Република България
Закон за нормативните актове
Указ за приложението на закона за нормативните актове
Закон за задълженията и договорите
Виенска конвенция за правото на договорите
Европейска конвенция за правата на човека.

Разработил програмата:

Светла Маргаритова-Вучкова, доктор по право

Допълнителна информация за дисциплината  и моите наблюдения  за това – как студентите я усвояват

Дисциплината е част от “Общата теория на правото”. В този смисъл тя е насочена  към това да подпомогне студентите как да четат и разбират закона и как да решават казуси – все проблеми, с които ще се сблъскат през следващите курсове на обучение. Тъй като се преподава в първи курс, чрез нея се усвояват и много правни термини, включително и на латински език. Основната цел, която си поставям, е да внуша на студентите, че правото е такъв отрасъл на науката, в който е нужно преди всичко разбиране, а не зубрене. Затова искам да провокирам именно тяхното мислене. Вероятно понеже правната лексика като цяло е непонятна за тях, в началото се чувстват доста стъписани от материята и тя им се струва трудна. Препоръчвам преди да започнат да слушат курса от лекции (а задължително преди провеждането на самите упражнения ) да са прочели поне веднъж монографията на Росен Ташев “Тълкуването в правото”. Тогава ще им е много по-леко да възприемат лекциите. Те са придружени с много примери от съдебната практика – както българска, така и на Европейския съд по правата на човека и Съда на европейския Съюз  в Люксембург.

Контактите ми със студентите  по време на упражненията показват, че тези, които са били редовни, са успявали да разберат първоначално сложната за тях материя и са се справяли много успешно на изпита. Това са и техните споделени впечатления. Изпитът е твърде труден и непосилен само за тези студенти, които са решили, че ще го вземат без да са присъствали на  лекции и упражнения и разчитат да им се подскаже. Но юрист се става с труд, много четене и вникване в законите.  В тази професия няма място за хора, които да разчитат, че някой ще свърши вместо тях работата им. От нас зависят в буквалния смисъл съдбите на хората и ние сме  длъжни да се проявяваме като професионалисти, за да им предоставим най-добрата правна помощ. Тази дисциплина е и своеобразен тест за студентите, които трябва да си дадат сметка дали са направили правилния избор своевременно. Определено мога да кажа, че в нашия факултет няма място за хора, които са свикнали да „зубрят”, да наизустяват текста без да се опитват да вникват в смисъла му и да разберат прочетеното. Част от задачите на упражненията, а и в теста, са свързани със съставяне на нова редакция на законов текст без да се загуби смисъла му или анализ на отделна правна норма в този аспект. От отговорите веднага става ясно дали студентът може да мисли и да разсъждава (дори и ако не е прочел материала), или не . Случва се да се натъкна както на студенти, които умеят да мислят логично, умни са, но са решили да се „пробват” без да са учили, както и на обратната ситуация – когато студентът очевидно не влага никаква мисъл в отговорите си, а „играе на тото”. За тези вторите имам основателни съмнения, че са направили правилния избор. Затова съм на мнение, че тази дисциплина може да ги ориентира своевременно и те честно да си отговорят – имат ли място в юридическия факултет (не в нашия непременно, а в който и да било друг).

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Янко
    5 юни, 2009 в 10:27 | #1

    Здравейте ! Аз съм момчето, с което се разминахте вчера по плажната алея в морската. Значи исках да ви попитам бихте ли ми казали в кой учебник най-точно е обяснено за начините на тълкуване и кой начин кога се използва .

  2. Янко Яръмов
    5 юни, 2009 в 10:28 | #2

    Колега, учебникът на Росен Ташев съдържа всички начини на тълкуване, които са обяснени добре. Освен това, потърсете хора, които са присъствали на упражненията ми, защото те си преписаха от дъската схемите на всички видове начини и отделните правила. Наред с това, можете да се упражнявате с тестовете, които съм качила в блога. Това ще Ви бъде от полза и за следващата учебна година.

  3. asia
    24 април, 2010 в 21:33 | #3

    zdraveite iskam da pitam imate li lekcii na rosen tasev po otp stoto v i4ebnika gi nqma viproste ot 1 do 14 1 kurs

  1. 0 trackbacks