A et autres c. Bulgarie (Requête no 28383/20), 9 mai 2023
Решение на Комитет
Жалбоподатели са майка (А) и двамата й синове, които по време на събитията са на седем и дванадесет години. В хода на бракоразводното производство между нея и бащата (Х), съдът на щат Флорида издава заповед, по силата на която разрешава на последния да заведе децата в България от 30.12.2018 до 7.01.2019 г. На родителите е забранено след тази дата да пътуват извън САЩ без съдебно разрешение или споразумение между двамата. Децата не са върнати при майката в посочения срок, поради което съдът разпорежда връщането им и предоставя пълно попечителство на майката, като спира всички права за посещение на бащата. На 4 февруари А подава молба до властите на САЩ за връщане на синовете й на основание Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. (относно гражданските аспекти на международното отвличане на деца), след което пристига в България през март 2019 г. На 4 април българското Министерство на правосъдието препраща искането по Хагската конвенция на СГС. Решението, с което то е уважено, е постановено на 9 август, но е съобщено на страните на 09.09.2019 г. (поради съдебната ваканция). То е обжалвано от бащата пред Софийския апелативен съд, който отлага няколко пъти делото поради забавеното изготвяне на психологическата експертиза. Окончателното решение на САС, с което жалбата на бащата е отхвърлена, е постановено на 30 декември 2019 г.
Х подава последователно две молби за отмяна на влязлото в сила решение до ВКС и по всяка една от тях е уважено искането му за спиране изпълнението на решението, макар че молбите му са отхвърляни съответно на 13.04.2020 г. и на 24.07.2020 г. На 30.07.2020 г. е възобновено производството по принудително изпълнение на решението за връщане. Малкият син отива при майка си през април 2020 г., докато големият – едва на 28.08.2020 г. През октомври А предявява иск срещу Х. поради спирането на производството по изпълнение на влязлото в сила решение и причинените й имуществени и неимуществени вреди.
Оплакването е свързано с прекомерната продължителност на производството за връщане на децата при майка им, което попада в обхвата на чл. 8 от Конвенцията.
Съдът констатира, че вътрешното производство във връзка с връщането на децата продължава общо около единадесет месеца, а съгласно чл. 11 от Хагската конвенция то би следвало да продължи не повече от шест седмици, макар че този срок не е императивен. В случая обаче продължителността не е обективно обоснована и за това вина носят всяка една от съдебните инстанции. СГС поради това, че забавя насрочването на делото с повече от два месеца и след това още един месец не уведомява страните, САС, защото не съумява да организира изслушването на експертиза повече от два месеца.
Европейският съд отбелязва, че закъсненията в това производство сами по себе си му позволяват да заключи, че националните власти не са изпълнили позитивните си задължения по Конвенцията, предвид изискването за бързина, което е в основата на процедурата, основана на Хагската конвенция.
Наред с това обаче той отправя укор и към действията на ВКС. Европейският съд отбелязва, че държавите не могат да бъдат критикувани, че създават система за преразглеждане на окончателните решения, включително и в разглежданата област. ВКС обаче разрешава спирането на връщането въз основа на чисто формални критерии, а наред с това забавя неоправдано произнасянията си в контекста на естеството на спора.
Като взема предвид, че голямото дете е било разделетно от майка си около 20 месеца, а двамата братя – около 16 месеца, Съдът намира, че властите не са разгледали случая по най-старателния начин, изискван от член 8 от Конвенцията при този вид спор.
Затова е установено нарушение на чл. 8 и на жалбоподателите е присъдено обезщетение за неимуществени вреди и разноски.
Исканията на майката за обезщетение за имуществени вреди поради загубата на работа и продължителното й пребиваване в България са отхвърлени.
