Abdu c. Bulgarie (requête no  26827/08),11 mars 2014

През май 2003 г., г-н Абду  и негов приятел  /и двамата от Судан/  участвали в сбиване  с двама   български младежи, описани по-късно  от полицията като “ бръснати глави“. Един от тях  блъснал жалбоподателя на земята и жестоко го ударил в лицето, произнасяйки думите : “ Мръсни негри, какво правите тук ? “ . Вторият нападател след това извадил нож, което довело да прекратяване на сбиването и бягството на жертвите. Те се оплакали на преминаващия полицейски патрул и малко по-късно нападателите били задържани.

Два дни по-късно жалбоподателят бил освидетелстван от лекар, който  установил подуване в основата на носа, ожулване на лицето и оток на пръстите на дясната ръка и на коляното. В медицинското свидетелство било записано, че описаните наранявания е възможно да са получени по начина, посочен от жалбоподателя и че те са му причинили болки и страдания.

Полицията започва предварителна проверка  по случая, във връзка с която  извършва разпит на двете групи участници в сбиването, както и на един свидетел. Установено е, че нападателите са известни на органите на реда поради предишни техни присъди за хулиганство и кражби, както и с екстремистки прояви на расова основа. След приключването на проверката тя изпраща материалите в районна прокуратура с мнение да се прецени дали да се образува или не досъдебно производство на осн. чл. 162, ал. 2 от НК /употреба на насилие срещу другиго поради неговата народност, раса, религия/.

Прокуратурата  отказва, като приема, че нямало достатъчно доказателства за расистката мотивация на деянието, без  да проведе разследване в тази насока. Жалбоподателят обжалва постановлението за отказ, като изтъква наличието на  конкретни пропуски в разследването именно по повод твърдението за расистки мотивирано престъпление. Нито самите извършители са разпитани с оглед установяване на тяхната мотивация за сбиването /като не е взето предвид особеното облекло на двамата нападатели и дори наличието на нацистка емблема върху тениската на единия от тях/, нито свидетелите на произнесените реплики на нападателите. През октомври 2007 г. прокурор от горестоящата Софийска градска прокуратура оставя без уважение жалбата на пострадалия суданец с аналогични мотиви на тези, съдържащи се в първоначалното постановление за отказ за образуване на досъдебно производство.

През юли 2008 г. адвокатът на жалбоподателя прави писмено искане да му бъде предоставено копие от  материалите по досъдебното производство без да посочи основанието. През август е получен отговор, че той е бил информиран за  постановленията на прокуратурата  и производството е прекратено.

Позовавайки се на чл. 3   и чл. 14 от Европейската конвенция, жалбоподателят повдига оплаквания, че властите не са изпълнили задължението си за провеждане на ефективно разследване на расисткия характер на нападението   срещу него .

Съдът отхвърля възраженията на Правителството за недопустимост на жалбата поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

Той приема, че макар и самите физически наранявания на жалбоподателя да не са били сериозни /те са квалифицирани като лека телесна повреда/, но когато са извършени поради расистки подбуди /още повече, че самата полиция е характеризирала нападателите като „скинхедс” и допуска наличието на расистки мотиви в техните действия/, това само по себе си накърнява човешкото достойнство, поради което оплакването попада в приложното поле на чл. 3.

Той приема, че ще разгледа повдигнатите оплаквания едновременно както от гледна точка на чл. 3, така и  от гледна точка на чл. 14 във връзка с чл. 3. Съдът изтъква, че когато се разследват насилнически актове и има съмнения, че те са породени от расистки подбуди, властите са длъжни да вземат всички разумни мерки, за да проверят дали деянието е расистки мотивирано. Той констатира, че от гледна точка на законодателството чл. 162 от НК осигурява достатъчно ефективна защита срещу укорими насилствени прояви на расова основа, поради което българските власти не могат да бъдат упрекнати, че не са спазили това свое задължение, произтичащо  от Конвенцията за забрана на всички форми на дискриминация на расова основа.

Съдът упреква властите за липсата на ефективно разследване по повод оплакването за упражнено насилие поради расистки подбуди. Цялото разследване на прокуратурата е било единствено в посока да се установи коя от двете групи е започнала сбиването. Нито свидетелят на сбиването е бил разпитан за репликите, които би могъл да чуе, нито на самите   нападатели са били  задавани въпроси относно евентуалната им расистка мотивация. Ето защо Съдът достига до извода, че  властите не са  изпълнили задължението си да вземат всички необходими мерки, за да установят наличието на расистки мотиви при осъщественото насилие. Поради това той установява нарушение на чл. 3 в неговите процесуални аспекти, както и на чл. 14 във връзка с чл. 3.

Съдът не констатира нарушение във връзка с оплакването на жалбоподателя, че неефективността на разследването от страна на самите власти се дължи на расистки подбуди.

Решението е подписано с две особени мнения на съдиите Махони и Войтичек, които приемат, че стандартът за нарушение на чл. 3 и чл. 14 във връзка с чл. 3 в досегашната практика на Съда е бил различен в зависимост от това – дали самите прояви са извършени от представители на държавата или от трети лица и че не може с общи аргументи от международни доклади да се обосновава наличието на нарушения по конкретен случай.

Author

Write A Comment