Affaire A. et autres c. Bulgarie(Requête Nº 51776/08), 29 novembre 2011
Жалбата е депозирана от пет момичета, които към 2008 г. са непълнолетни и са били настанени във възпитателното училище – интернат (ВУИ) в с. Подем по силата на съдебни решения за различни противообществени прояви (проституция, бягства от къщи и училище). Едно от момичетата – А., преди това е било настанено по административен ред в кризисен център за деца по разпореждане на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Плевен. Там то престоява повече от щест месеца. По предложение на местната комисия за борба срещу противообществените прояви (МКБППМН) съдът определя възпитателната мярка „настаняване във ВУИ“ на жалбоподателката, след което тя е преместена от кризисния център във ВУИ.
По отношение на другото момиче – Б., в периода 2007-2008 г. са определяни различни възпитателни мерки, включително и предупреждение за настаняване във ВУИ, които не оказват никакво влияние върху поведението й. По предложение на местната комисия в районния съд е образувано възпитателно дело и с решение от 27 май й е определена най-сериозната възпитателна мярка – „настаняване във ВУИ“. Междувременно – в хода на производството и преди да бъде изпратена в специализирана институция с образователна цел – двукратно за различни периоди от време тя е настанена в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (от 10 до 27 май 2008 г. и от 7 до 21 юли 2008 г.). Първия път това е направено по искане на местната комисия, втория – по разпореждане на прокурор. В ЗБППМН не е регламентирано правото на лицето да оспорва това настаняване пред съд.
Останалите три момичета са настанени във ВУИ с решения на районния съд за различни по характер прояви – не посещаване на училище, липса на родителски контрол, изолиране от неблагоприятната среда на криминално проявени „лица от малцинството“, бягства от дома, водене на безразборен сексуален живот, проституция с пълнолетни.
Мотивите на решението на Съда по повод всяко едно от оплакванията са структурирани в две части. В първата са изложени аргументи по неоснователността и/или недопустимостта на част от оплакванията.
Съдът установява, че жалбоподателките реално се били лишени от свобода, но доколкото те не са извършили никакво престъпление, техният случай не попада в приложното поле на чл. 5§1а. Затова той подлага на анализ приложимостта на чл. 5§1d в светлината на своята практика по сходни дела. В мотивите се изтъква, че според жалбоподателките нормите на ЗБППМН, свързани с налагането на възпитателни мерки, не са достатъчно точни и прецизни, тъй като липсва изчерпателен списък на проявите, които се възприемат като противообществени, а в закона е дадено само едно много общо определение. Съдът се съгласява с това твърдение, но отбелязва, че съществува добре установена съдебна практика, съгласно която бягствата от училище и от къщи, както и проституцията, са считани като противообществени прояви, заради които могат да се определят различни по вид възпитателни мерки, включително и настаняването в специализирани институции. Колкото до самата процедура по настаняване, съдът не установява да е допуснато нарушение както на националния закон, така и на Конвенцията. Същевременно той изтъква, че жалбоподателките не са се оплакали, че са били лишени от образователни грижи, че не са могли да се възползват от училищно обучение в институцията, в която са били настанени, поради което той не би могъл да заключи, че държавата не е изпълнила задължението си да предостави надзор с възпитателна цел, съгласно изискванията на чл. 5§1 d.
Съдът намира за допустими и основателни две от повдигнатите оплаквания на две жалбоподателки. На първо място, той констатира, че настаняването на едно от момичетата в кризисен център за деца по своя характер, съдържание и продължителност на пребиваването там (с максимален срок до 6 месеца) представлява лишаване от свобода и затова чл. 5 е приложим. Доколкото настаняването в такъв център, съгласно Закона за закрила на детето би следвало да става след решение на районния съд, а в конкретния случай това е направено по разпореждане на административен орган, е налице нарушение на чл. 5§1 по отношение на жалбоподателката А.
Във връзка с двукратното настаняване на жалбоподателката Б. в един от домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (от 10 до 27 май 2008 и от 7 до 21 юли 2008 г.) съдът установява нарушение на чл. 5§4 поради това, че настаняването не е извършено от орган, имащ качеството на „съд” по смисъла на Конвенцията, (първия път то е по решение на местната комисия за борба срещу противообществени прояви, а втория – по разпореждане на прокурор).