Affaire Dimitrov-Kazakov c. Bulgarie (Requête no 11379/03), 10 février 2011
На 5 август 1997 г., жалбоподателят и г-н И.М. са били задържани и отведени в полицейското управление, където били разпитвани във връзка с изнасилване на непълнолетна девойка. Жалбоподателят е освободен на 7 август 1997 г. Не му е повдигнато никакво обвинение. На 7 август 1997 г. жалбоподателят е вписан със забележка „изнасилване” в полицейския регистър с имена на лица, обявени за „криминално проявени”. В този регистър са и досиета на лица, които според данните, с които разполага полицията, са извършили криминални престъпления. След това, домът на жалбоподателят е бил обект на много полицейски проверки във връзка с оплаквания за изнасилване или изчезване на девойки. Повечето от тези проверки са били извършвани вечер. На 3 август 1998 г. жалбоподателят е бил информиран за това, че фигурира в полицейските регистри. На 19 ноември 1998 г. сутринта домът му отново е бил предмет на полицейска проверка. Той е задържан и отведен в полицейското управление, където е разпитан във връзка с изчезването на младо момиче.. С писма от 24 април 2002 г. и от 12 август 2002 г., той настоява пред полицейските служби да анулират регистрирането му като „криминално проявен”. С писмо от 14 октомври 2002 г., полицията уведомява заинтересованото лице, че молбата му е получена и че името му е заличено от полицейските регистри. В това писмо не се посочват мотивите за това заличаване.
Съдът припомня, че понятието „личен живот” е широко понятие, неподлежащо на изчерпателно определение, което обхваща физическия и морален интегритет на личността Той припомня също, че самото вписване на данни за личния живот на дадено лице в поверителен регистър представлява намеса в личния живот по смисъла на член 8 (Leander срещу Швеция, 26 март 1987, § 48, серия A no 116, Rotaru срещу Румъния [GC], no 28341/95, § 43, ЕСПЧ 2000‑V, и S. и Marper срещу Великобритания [GC], nos 30562/04 и 30566/04, § 67, 4 декември 2008), независимо дали впоследствие тази запаметена информация ще бъде използвана или не (Amann срещу Швейцария [GC], no 27798/95, § 69, ЕСПЧ 2000‑II, и горепосоченото дело S. и Marper, §67)
Съдът отбелязва, че в този случай жалбоподателят е бил обект на вписване в полицейските регистри като „криминално проявен”. Очевидно тази регистрация е довела до съхранение – за периода на валидност на вписването – на личните данни, дактилоскопните отпечатъци и фотоснимките. Освен това, не се оспорва факта, че вследствие на спорната регистрация жалбоподателят е бил проверяван или разпитван многократно от полицията във връзка с престъпления подобни на това, за което е бил регистриран в полицейската картотека – изнасилвания и изчезвания на млади момичета. Съдът отбелязва, че спорната намеса е била извършена въз основа на Инструкция no 1-90 от 24.12.1993 г. за организацията на работата по полицейската регистрация на лицата, извършили престъпление от общ характер. Не се оспорва факта, че тази инструкция, която не е била общодостъпна на времето, до декласифицирането си през 2004 г. е била поверителен документ, предназначен за вътрешно ползване от Министерство на вътрешните работи, така че жалбоподателят не е могъл да се запознае със съдържанието й и да предвиди съответните последици. Съдът изтъква, че дейността по извършване на полицейска регистрация е визирана от един закон, който става общодостъпен чак през м. декември 1997 г., т.е. след образуване на досие на жалбоподателя. Следователно, вътрешният „закон” не е отговарял на изискването за свободен достъп, посочено в член 8 § 2 от Конвенцията. Следователно, въпросната полицейска регистрация не е „предписана от закона” по смисъла на член 8. Ето защо е налице нарушение на тази разпоредба.
Съдът намира нарушение на правото му на защита на личния и семейния му живот и на липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита по повод нарушението на чл. 8.
