Affaire Dimov c. Bulgarie (Requête no 56762/00) 8 mars 2007
/подобно на”Илийков срещу България”, № 33977/96, 26 юли 2001 г./
Вечерта на 15 септември 1995 г., по заповед следовател, жалбоподателят е арестуван в жилището на своя баща по обвинение за убийство и опит за убийство. На следващия ден прокурор издава постановление за образуване на досъдебно производство и повдига обвинение на жалбоподателя, като му определя и мярка за неотклонение задържане под стража. До 19 март 1999 г., когато мярката му за неотклонение е изменена в парична гаранция и той е освободен, жалбоподателят неколкократно подава молби да бъде преразгледана мярката му както до съда, така и до по-горните инстанции на прокуратурата, които са оставяни без уважение.
«Съдът припомня, че своята постоянна съдебна практика, държавните власти са длъжни да следят в даден случай срокът на временното задържане на дадено обвинено лице да не надхвърля разумния срок. За тази цел, те трябва да преценят всички обстоятелства, които биха могли да разкрият или да отстранят съществуването на истинско изискване от обществен интерес, което да оправдава, предвид презумпцията за невинност, едно изключение от правилото за спазване на принципите на личната свобода и да го отчитат в техните решения за мярката за неотклонение временно задържане под стража“(§103)
Съдът допуска, че изложените от прокурора мотиви, за да бъде оправдано задържането под стража, не са били лишени от основание и са могли да оправдаят задържането на първо време. Същевременно, рискът от бягство и възпрепятстване на следствието намалявал задължително с течение на времето, в частност след приключването на предварителното следствие през декември 1996 г. В случая по делото, компетентните власти изглежда не са взели предвид това обстоятелство. Съдът приема, че българските власти не са обосновали продължителността на задържането на жалбоподателя с релевантни и достатъчни причини, поради което установява нарушение на чл. 5§3.
Той констатира също така нарушаване на разумния срок на производството, започнало на 15.09.1995 г., когато жалбоподателят бил задържан и приключило на 19.06.2003 г. с решението на ВКС.
