Affaire Gutsanovi c. Bulgarie (Requête no 34529/10)15 Octobre 2013
Жалбоподателят по време на събитията е председател на Общинския съвет на гр. Варна и член на изпълнителното бюро на БСП. В ранната сутрин на 31 март 2010 г. около 6.30 групра по задържането от Областната дирекция на МВР-Варна и група от за борба с с организираната престъпност на същата дирекция маскирани с качулки и въоръжени, нахлуват в дома на жалбоподателя, като разбиват входната врата на къщата и викайки „Полиция“, „отворете“, „не мърдайте“. Те влизат в спалнята на семейството, в която освен съпрузите са и двете им деца – на 5 и на 7 години, които при вида на въоръжените и маскирани непознати мъже започват да плачат и викат. На молбата на съпругата маскираните въоръжени мъже да излязат от стаята й било наредено да покрие главите на децата, з да не гледат какво става. Непосредствено след това в жилището идват униформени полицаи и цивилни. Около обяд жалбоподателят е изведен от жилището и задържан. В 22.00 часа му е връчена заповед за освобождаване, повдигнато му е обвинение в извършването на редица престъпления. Определена му е 72-часова мярка за задържане от следователя, одобрена от прокурор, с цел да се осигури явяването на г-н Гуцанов пред съд. Това става на 3 април в 12.00. Съдът потвърждава мярката за неотклонение „задържане под стража“ с мотива, че съществува риск жалбоподателят и другите обвиняеми да окажат натиск на свидетелите, да извършат други престъпления, както и да създадат документи с невярно съдържание. Апелативният съд оставя в сила наложената мярка, възприемайки изцяло мотивите на долната инстанция. По повод заболяването на жалбоподателя от бронхит той отбелязва, че няма пречки да бъде провеждано лечението му и в мястото за предварително задържане. По повод втора подадена молба за промяна на мярката за неотклонение на 18 май 2010 г. окръжният съд я оставя без уважение с мотива, че съдът “остава на мнението, че е било извършено престъпление, както и че обвиняемият има касателствокъм него;на второ място е налице реална опасност от извършването на престъпление срещу правосъдието, ако той бъде освободен“. Определението е обжалвано пред Апелативния съд. Последният изменя мярката за неотклонение на домашен арест на 25 май същата година, приемайки , че не съществува опасност обвиняемият да повлияе на хода на досъдебното производство. На 26 юли 2010 г. мярката е изменена на парична гаранция от 10 000 лв. Тя влиза в сила на 30 юли, когато жалбоподателят е освободен.
Съдът установява, че жалбоподателят е бил изправен пред съдия по повод определената му мярка за неотклонение едва три дни, 5 часа и тридесет минути след задържането си, макар че е участвал в редица процесуално-следствени действия, включително и при обиска и изземването на редица вещи от жилището му и на работното му място. Той е бил само формално обвинен в извършването на редица престъпления, а Правителството не е изложило никакви аргументи, обосноваващи причините, поради които жалбоподателят не е бил изправен пред съда още на следващия ден след задържането му. Ето защо той установява нарушение на чл. 5§3 .
Наред с това е установено и второ нарушение на същия текст по повод неоправданото продължително задържане на жалбоподателя под домашен арест след 25 май 2010 г., тъй като националните съдилища не са изложили никакви аргументи, обосноваващи необходимостта от тази мярка.
По повод две нарушения на чл. 5§3 по отношение на жалбоподателя той намира, че е допуснато нарушение и на чл. 5§5, тъй като в българското законодателство не съществуват такива вътрешноправни средства за защита, които биха могли да го обезщетят за нанесените му вреди.
Съдът установява нарушения и на чл. 3, на чл. 13 във вр. с чл. 3, на чл. 8 и на чл. 13 във вр. с чл. 3.