Affaire Hristova c. Bulgarie (Requête no 60859/00), 7 décembre 2006
Жалбоподателката е задържана на 28 декември 1996 г. Предявено й е обвинение за серия измамни операции, извършени в периода от 1993 до 1996 г. Още същия ден е предявено обвинение и на съучастника й (K.И.). Те са обвинени по-конкретно, че са измамили шестдесетина човека, на които са обещали да намерят работа в чужбина срещу известна сума пари. Наред с това те са обвинени в извършване на незаконно прехвърляне на недвижими имоти. От 28.12.1996 г. тя е задържана под стража, като неколкократно й е отказвана промяна на мярката за неотклонение. На 13 май 1999 г., съдът постановява освобождаването на заинтересованата, при условие, че бъде внесена гаранция. Решението си съдът мотивира с факта, че жалбоподателката има малко дете, за което трябва да се грижи. Размерът на гаранцията е определен на 5 000 000 (неденоминирани) лева . Съдът счита, че тази сума е разумна, предвид сериозността на обвиненията и факта, че жалбоподателката няма постоянен адрес. Заинтересованата не заплаща гаранцията и остава в ареста.В следващите две години тя неколкократно подава молби за промяна на мярката за неотклонение. На 8 август 2000 г., Софийски апелативен съд променя мярката за неотклонение „подписка” – без право да напуска града, в който живее, освен с предварителното разрешение на властите.
Съдът намира: нарушение на член 5 § 1 от Конвенцията относно периода на задържане след 12 август 1999 г., когато жалбоподателката обжалвала размера на паричната гаранция, определена й от съда, който бил прекомерен, но националният съд отказал да разгледа жалбата й като недопустима; нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията, поради срока на задържането – 3 години, 7 месеца и 10 дни ; нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията, поради невъзможността на жалбоподателката да подаде жалба срещу своето задържане от 19 май до 31 декември 1999 г., както и поради пропуска на българските юрисдикции да разгледат жалбите й от 23 март, 23 април и 16 май 2000 г. в кратки срокове ; нарушение на член 5 § 5 от Конвенцията, поради невъзможността за жалбоподателката да получи обезщетение за причинените й вреди, поради факта на нередовното й задържане.
Съдът установява и нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията, поради продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателката .