Affaire Kazаkova c. Bulgarie (Requête no 55061/00), 22 juin 2006
Срещу жалбоподателката било подадено оплакване в полицията, че е откраднала две чанти, в които наред с другите вещи е имало и голяма сума пари. След като научила, че близките й са разпитвани по този повод, тя се явила в полицията в гр. Раковски и признала, че е откраднала чантите. Придружена от един полицай, отишли до магазина в селото, където работела и тя предала чантите без да бъде направен опис на съдържанието им. По-късно в полицейското управление пострадалите лица казали, че от чантата липсват известна сума левове и чуждестранна валута. Според думите на жалбоподателката срещу нея била упражнена сила и тя била бита от полицейския служител, за да признае, че е откраднала липсващата сума. Била заплашена, че ако не направи признания, ще бъде изпратена в затвора. След проведения разпит била закопчана с белезници за радиатора на парното в коридора. В ранните часове на следващия ден тя била освободена. Тогава отишла да се освидетелства от лекар, който констатирал множество наранявания и хематоми по тялото й, съответстващи на дадените от нея обяснения за употреба на сила.
Жалбоподателката подала оплакване до военната прокуратура в гр. Пловдив, че е била малтретирана непосредствено след инцидента, като посочила, че съпругът и дъщеря й могат да свидетелстват в какво състояние са я виделя в полицейския участък. Прокуратурата разпитала само полицаите и намерила, че няма данни за упражнено насилие над жалбоподателката. Постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство било обжалвано пред по-горните инстанции, включително и пред Върховната касационна прокуратура, но жалбата била оставена без уважение с мотива, че събраните по време на производството доказателства не подкрепят твърденията на жалбоподателката.
Съдът приема, че не е установено « отвъд разумното съмнение », че нараняванията на жалбоподателката са причинени от полицията (виж Асенов и други с/у България [Assenov etautres c. Bulgarie], решение от 28 октомври 1998, Recueil 1998‑VIII, §§ 96 – 100). По повод оплакването, че е била държана с белезници, той подчертава, че по принцип употребата на белезници не е проблем в светлината на чл. 3, ако задържането е законно и ако е предприето при наличието на опасност лицето да избяга. По настоящия случай, правителството не е посочило причини, оправдаващи използването на белезници, нито е предоставило данни за възможността жалбоподателката да бъде задържана при по-подходящи условия по време на отсъствието на полицая, отговорен за ареста й. В същото време, вземайки предвид съвсем кратката продължителност и факта, че жалбоподателката не е била изложена на публично място, Съдът не е убеден, че посоченото отношение е достигнало изискваното ниво на суровост, така, че да попадне в обхвата на член 3, поради което не намира, че е основателно оплакването за малтретиране в неговите материалноправни аспекти.
Съдът намира нарушение във връзка с отказа на властите да проведат ефективно разследване по повод оплакванията на жалбоподателката, че нейните наранявания са получени по време на задържането й под стража, тъй като не са били разпитани нейните близки, които са присъствали на задържането й, нито самата тя, а отказът от започване на досъдебно производство от страна на прокуратурата е основан само на свидетелски показания на самите полицаи.
