Affaire Lyubenova c. Bulgarie (Requête no 13786/04), 18 octobre 2011
През 1994 г. жалбоподателката сключва брак, от който се ражда момче. През 1997 г. двамата съпрузи заминават за САЩ и оставят детето за отглеждане при родителите на съпруга в Дупница. Скоро след това отношенията между тях се влошават, жалбоподателката твърди, че е подложена на физическо и психическо насилие. На неопределена дата те се връщат в България, като за няколко месеца съпругата постъпва на лечение от биполярно разстройство. След това те заживяват със семейството на родителети на съпруга й. През 1999 г. той отново заминава за САЩ, а жалбоподателката и синът й остават да живеят в дома на родителите му. Съпругът й прекъсва всякакви контакти с нея и скоро тя научава, че той живее на семейни начала с друга жена, от която има дете. Жалбоподателката започва работа в София и първоначално пътува всеки ден, а впоследствие си намира жилище в София с намерението да вземе и детето при себе си, което междувременно се отглежда от бабата и дядото (родителите на съпруга й). Скоро след това тя е възпрепятствана да се вижда с детето си и в продължение на повече от две години опитите й със съдействието на Службата за закрила на детето да осъществи контакт и да има нормални отношения със сина си са проваляни. През октомври 2003 г. жалбоподателката подава иск в районния съд на Дупница с молба да разпореди на родителите на нейния съпруг да й предадат детето Г. Тя се позовава на член 71, алинея 1 от Семейния кодекс. След проведеното на 21 октомври 2003 г. съдебно заседание, решението на съда е в полза на жалбоподателката. Съдът констатира, че бащата на детето отсъства от страната от 1999 г., че майката е законен представител на детето си и че неговите баба и дядо от бащина страна задържат детето на жалбоподателката, без да имат право на това. Съдът констатира, че е в интерес на детето да живее с майка си и че няма изключителни обстоятелства, които да обосноват неспазване на това правило в случая. Районният съд постановява на бабата и дядото да предадат детето на жалбоподателката. Последните не изпълняват това нареждане. По тяхна жалба окръжният съд отменя решението на районния съд и детето остава да живее при дядо си и баба си. В края на лятото на 2008 г. бащата на детето се връща от САЩ с новата си съжителка и двете им деца. Понастоящем Г. живее с баща си и с дядото и бабата по бащина линия. В периода между септември и декември 2008 г. жалбоподателката се среща няколко пъти със сина си, със съгласие на бащата.Детето не чувства привързаност нито към един от своите родители и заявява, че се чувства добре при баба си и дядо си. Към 30 юни 2010 г. не са настъпили промени и жалбоподателката все още е разделена от сина си.
Съдът намира нарушение на чл. 8 поради това, че в продължение на 8 години властите не успяват да изпълнят позитивните си задължения, за да гарантират правото на семеен живот на жалбоподателката и нейния син. ”Мерките, предприети от общинските социални служби не са се оказали ефективни и не са могли да доведат до установяването на контакти на жалбоподателката и сина й(…) Вътрешното право не е предвиждало никаква възможност за жалбоподателката да получи право на свиждане със сина си, което да противопостави на нейните свекър и свекърва след решението на Окръжния съд”.(§75) Съдът достига до извода, че в решението на Окръжния съд по иска за връщане на сина на жалбоподателката не е постигнат справедлив баланс между отделните аспекти на този казус и не е обърнато достатъчно внимание на висшия интерес на детето. Освен това, националното законодателство не е предвиждало каквато и да било възможност на жалбоподателката да получи правото на посещение, противопоставимо на нейните свекър и свекърва, след постановеното решение на Окръжния съд.
