Affaire M.N. c. Bulgarie (requête no 3832/06), 27 novembre 2012
На 4 октомври 1994 г. жалбоподателката, която била тогава на 14 години, била изнасилена от четирима младежи. Незабавно след случилото се тя заедно с родителите си подала жалба в полицията в гр. Карлово, в която посочила имената на трима от насилниците. На следващия ден била прегледана от съдебен лекар, който установил редица наранявания по цялото тяло, в областта на половите органи и разкъсване на химена. В дните непосредствено след извършеното изнасилване жалбоподателката направила два опита за самоубийство. На 5 октомври тримата младежи, посочени от жалбоподателката, били разпитани и признали за извършеното престъпление. Те посочили името и на четвъртия извършител, който също бил разпитан. Следствени действия били извършвани само в периода 5 октомври 1994 г. – 1 ноември 1994 г., след което до 19 октомври 2004 г. не било предприето нищо . На 19 октомври 2004 г. извършителите на изнасилването били отново разпитани , при коието те се отрекли от първоначалните си показания и оспорили твърденията ан жалбоподателката. През април 2006 г. било издадено постановление за частично прекратяване на досъдебното производство по отношение на двама от извършителите, а за третия било посочено, че не може да бъде идентифициран.Обвинителния акт е внесен само по отношение на един от четиримата извършители. В първото съдебно заседание, проведено на 30 май 2006 г., жалбоподателката е конституирана като частен обвинител и граждански ищец. Осъдителна присъда била постановена само по отношение на едно от лицата. Районният съд в Карлово отбелязва, че досъдебното производство е било прекалено забавено и че никакъв контрол от страна на прокуратурата не е бил осъществяван в тази връзка. Съдът уважил частично гражданския иск, но въззивната инстанция – Пловдивският окръжен съд, по жалба на подсъдимия, отхвърлил гражданския иск поради погасяването му по давност.
Съдът констатира, че органите на досъдебното производство са демонстрирали необяснима пасивност през целия период от 10 години и именно това е довело до настъпването на абсолютната давност за наказателно преследване по отношение на двама от извършителите. Ето защо властите не са осъществили своите позитивни задължения да осигурят ефективна защита срещу актове на насилие.(§47) Съдът наред с това отбелязва, че разследването е било едностранно и въобще не е било водено в посока да се установи участието на четвъртия извършител, макар че той е бил посочен в самопризнанията на първите трима още при първия им разпит, а двете съдебни инстанции в мотивите си също отбелязват, че жалбоподателката е била изнасилена от четири лица. В този аспект Европейският съд напомня, че изоставянето на една от възможните хипотези на разследването е довело по компрометиране на цялото разследване, пълното установяване на фактите по делото и идентичността на всички извършители, като се позовава на решението си по делото Kolevi c. Bulgarie, no 1108/02, § 201, 5 novembre 2009.
Европейският съд изтъква, че пасивността на органите на следствието в продължение на един период от около десет години е допринесла двама от извършителите да се облагодателстват от настъпването на абсолютната давност, а неизвършването на някои необходими следствени действия е довело до компрометиране ефективността на досъдебното производство.(§49)
Съдът установява едноврмененно нарушения на чл. 3 и чл. 8 поради неизпълнените позитивни задължения на държавата, произтичащи от цитираните текстове без да разглежда оплакванията по отделно.
