Affaire Natsev c. Bulgarie (Requête no 27079/04), le 16 octobre 2012
През август 2004 г. жалбоподателят сезирал Върховната касационна прокуратура, като поискал да бъде информиран дали по отношение на него са били използвани специални разузнавателни средства, като подслушване на телефона му или др.п. и ако да, поради какви причини. С писмо от 27 септември 2004 г. той бил уведомен от прокурор от ВКП, че исканата информация е поверителна и никакви сведения не могат да му бъдат предоставени. Жалбоподателят сезирал Европейския съд , като повдигнал оплакване, че съгласно действащият закон за специалните разузнавателни средства той би могъл да бъде обект на подобно проследяване без да бъде информиран от властите за това и че не разполага с никакво вътрешноправно средство, за да разбере дали такива мерки са прилагани по отношение на него или не.
Европейският съд констатира, че след решението му по делото Association pour l’intégration européenne et les droits de l’homme et Ekimdjiev c. Bulgarie, no 62540/00, постановено на 28 юни 2007 г., законът за специалните разузнавателни средства е бил променян нееднократно в периода 2008-2009 г. Към датата на депозиране на жалбата обаче (юли 2004 г.) в действащото законодателство не са съществували никакви възможности за получаване на информация относно използваните специални разузнавателни средства и никой орган не е бил длъжен да я предоставя на засегнатите лица. Поради това Европейският съд намира, че е налице нарушение на чл. 8 и доколкото е липсвало всякакво вътрешноправно средство за защита, той установява нарушение и на чл. 13 от Конвенцията.