Affaire Nikolay Gerdjikov c. Bulgarie (Requête no 27061/04) 27 mars 2012
На 23.01.2004 г. жалбоподателят е задържан с обивинение, че е придобил, държал и съхранявал 23.96 гр.канабис. Въпреки обжалването на мярката за неотклонение поради чистото му съдебно минало, наличието на постоянен адрес и липсата на данни, че е наркодилър, съдът не допуска изменението й, вземайки предвид обективните критерии – тежеста на престъплението, в което е обвинен и големият размер на иззетото наркотично вещество. Задържането на жалбоподателя продължава до 28.07.2004 г., когато след оправдателна присъда е освободен. След протест на прокуратурата и отмяна на присъдата жалбоподателят е осъден на 1 г. лишаване от свобода и е освободен от изтърпяване на наказанието.
Съдът изтъква, че чл. 5§4 задължава съда да изследва както процесуалните, така и материалните предпоставки на законността на мярката за неотклонение „задържане под стража”.Той установява същите дефекти на процедурата за съдебен контрол върху мярката за неотклонение „задържане под стража”, както и в множество подобни случаи по други български дела (Nikolova c. Bulgarie [GC], no 31195/96, §§ 59 et 61, CEDH 1999-II; Ilijkov c. Bulgarie, no 33977/96, §§ 95-98, 26 juillet 2001 et Botchev c. Bulgarie, no 73481/01, § 66, 13 novembre 2008).Съдът установява нарушение на чл. 5§4, тъй като националните съдилища не са намерили за необходимо да установят съществуването на основателни съмнения, че освобождаването на жалбоподателя би довело до извършване от него на ново престъпление.
Във връзка с нарушението на чл. 5§4 Съдът намира, че е допуснато нарушение и на чл. 5§5. След като националните съдилища са оставили без уважение искането на жалбоподателя за промяна на мярката за неотклонение, а впоследствие – след като е бил и признат за виновен и осъден, той не е имал право да предяви иск по ЗОДОВ, тъй като подобна хипотеза не е предвидена в закона.
