Affaire Osman c. Bulgarie (Requête no 43233/98), 16 février 2006
Жалбоподателите са съпрузи, които от 1983 г. са обитавали сграда на местното кооперативно стопанство в с. Брани Поле, Пазарджишко. След приемането на ЗСПЗЗ земята, върху която била построена къщата, била възстановена на бившите собственици. Те сезирали районната прокуратура, за да се намеси и да им съдейства да влязат във владение на имота. Прокуратурата отказала с мотива, че е налице спор от гражданскоправен характер предвид обстоятелството, че жалбоподателите в продължение на 13 години са живяли там. Около месец по-късно кметът, придружен с полицаи и един трактор, отишли до жилището на жалбоподателите и им разпоредили да освободят имота, позовавайки се на прокурорско постановление. Жалбоподателите отказали, като помолили да не бъде разоравана градината и да не се унищожава стопанската постройка, в която отглеждали птици. Срещу тях била употребена сила от страна на полицаите и от един от собствениците. Двамата напуснали имота и отишли в Пловдив, където подали оплакване до прокуратурата и полицията. Когато се върнали обратно, намерили оградата си разрушена , зеленчуковата градина била разорана, навесът и външната тоалетна били разрушени, а по двора имало прегазени птици.
Двамата депозирали оплакване до прокуратурата по отношение употребената срещу тях сила и във връзка с унищожаването на насажденията и постройките. Прокуратурата отказцала да образува производство, приемайки, че няма неправомерна употреба на сила. Започналото срещу жалбоподателите наказателно производство по жалба на един от собствениците на имота завършило с решение за налагане на глоби на двамата жалбоподатели за прояви на дребно хулиганство.
„Съдът счита, че действията на властите биха могли да предизвикат у жалбоподателите чувства на страх и унижение, надвишаващи прага на сериозност, присъщ за действията по принудително изгонване, независимо, че те са били съпътствани със съпротива от страна на заинтересованите лица. Той достига до извода, че обстоятелствата по намесата от 12 май 1995 г., взети в тяхната съвкупност, съставляват унизителен акт /унизително отношение/ по смисъла на член 3, но въпреки направените оплаквания властите не са провели задълбочени и ефикасни следствени действия по повод твърденията на жалбоподателите, че са били обект на лошо отношение.“ (§65-66)
Съдът счита, че властите не са провели задълбочени и ефикасни следствени действия по повод твърденията на жалбоподателите, че са обект на лошо отношение. Следователно, по тази част на жалбата, Съдът констатира нарушение на член 3 от Конвенцията.
Установено е и нарушение на чл. 1 от протокол 1.
