Affaire Prikyаn et Angelova c. Bulgarie (Requête no 44624/98), 16 février 2006
На 30 юни 1994, жалбоподателките подават във Варненски районен съд искова молба за ревандикация на апартамент от 142 м2, разположен в центъра на Варна, който е принадлежал на предшествениците им. Съдът уважава исковата претенция. Решението е оставено в сила от Окръжния съд. Върховният касационен съд отменя решенията, приемайки, че съдиите от първа и втора инстанция са пропуснали да разгледат възражението, посочено в писмената защита на ответната страна пред районния съд, относно обстоятелството, че ответниците са владели апартамента повече от двадесет години. Според Върховния касационен съд, това твърдение представлява възражение за придобиване на собственост поради давност, и фактът, че съдилищата са пропуснали да се произнесат по това обстоятелство, прави решенията им незаконосъобразни и оправдава тяхната отмяна. Поради това, че спорът бил изяснен от фактическа страна, ВКС се произнася по същество и отхвърля исковата претенцията на жалбоподателките.
Европейският съд констатира, че въпреки че ответниците по делото действително са изтъкнали преди касационната инстанция, че « повече от двадесет години те притежават и живеят в жилището », нито страните, нито съдилищата са счели, че е било повдигнато такова възражение. Тълкуването на този израз най-малкото е могло да доведе до разискване и в този случай се поставя въпросът дали жалбоподателките не е трябвало да бъдат поканени да изложат тяхното становище по този въпрос. Той установява, че въпросът с изтичането на придобивната давност не е разискван нито пред Върховния касационен съд, нито пред по-долните инстанции.
Европейският Съд изтъква, че пропускът на Върховния касационен съд, произнасящ се като последна инстанция, да подложи на състезателно обсъждане въпрос от ключово значение за изхода на делото, накърнява правото на жалбоподателките на справедлив процес. Съдът счита, че „в конкретния случай спазването на състезателното начало, и изобщо на справедливия характер на процеса, са налагали необходимостта Върховният касационен съд да постави на обсъждане въпроса за изтичане на придобивната давност. Той обаче не е счел за необходимо да го направи, въпреки че вътрешните процедурни правила са му позволявали или да даде нов ход на делото, за да могат страните да представят нови доказателства или да вземат отношение по такива, или да върне делото на окръжния съд за ново разглеждане по същество“(§51) Позовавайки се на утвърдената практика по подобни оплаквания (Clinique des Acacias et autres c. France), §§39-43, Skondrianos c. Grèce, §§30-31, a contrario Andret et autres c. France. (реш.), № 1956/02, 25 май 2004 г.) , той установява нарушение на чл.6§1.
