Affaire Rashid c. Bulgarie (Requête no 47905/99), 18 janvier 2007
На 18 юни 1999 г. жалбоподателят отива всградата на общината в Кърджали с намерението да се срещне с областния правител. Съобщено му е, че в момента той не е в сградата, но жалбоподателят го вижда в съседния кабинет. Тогава той произнася ругатни на висок глас, като обвинява областния управител в дискриминация към етническите малцинства. Няколко часа по-късно е задържан и отведен в полицията. На следващия ден му е предявено обвинение в извършването на хулиганство в условията на опасен рецидив по чл. 325, ал. 4 НК и му е определена мярка за неотклонение задържане под стража. На 21 юни е депозирана молба за промяна на мярката. На 5 юли окръжният съд изменя мярката за неотклонение в парична гаранция, преценявайки, че повечето следствени действия вече са приключили и не съществува опасност обвиняемият да се укрие или да възпрепятства разследването.След внасянето на определената парична сума адвокатите на жалбоподателя се явяват в следствената служба, където е отведен жалбоподателят след приключване на заседанието на съда, но не са допуснати, тъй като службата току що била затворила за посетители. Те се свързали със служител от следствената служба, който отказал в отсъствие на своя началник да изпълни искането за освобождаване. Към 19 часа подсъдимият бил преместен в следствената служба в Пловдив, от където е освободен на следващия ден, 6 юли 1999г. в 16 часа.
Жалбоподателят повдигнал оплаквания, че не е бил изправен своевременно пред съдия или друго длъжностно лице веднага след задържането му под стража на 19 юни 1999 г. Освен това, той твърди, че задържането му след плащането на гаранция на 5 юли 1999 г. е неправомерно според вътрешното право и е несъвместимо с изискването за спазване на “реда предвиден от закона”, установено в член 5§1.
Съдът установява, че жалбоподателят не е бил незабавно изправен пред съд, който да определи законността на мярката за неотклонение, тъй като, както е констатирал и по предходни български дела (Shishkov c. Bulgarie, no 38822/97, §§ 52‑54, 9 janvier 2003 и Nikolova c. Bulgarie ([GC], no 31195/96, §§ 49‑53), нито следователят, нито прокурорът, играят ролята на длъжностно лице, изпълняващо съдебни функции, коиео да е достатъчно независимо. Поради това той установява нарушение на чл. 5§3.
Съдът констатира, че в случая жалбоподателят е бил освободен 23 часа след като адвокатите са отишли на мястото, където е бил задържан с документа удостоверяващ плащането на гаранцията. Той отбелязва, че „забавянето на изпълнението на решение за освобождаване, дължащо се на отсъствието на служител, отговорен за изпълнението на някои административни формалности не е основателно по смисъла на чл. 5§1 ( Labita v. Italie [GC], no 26772/95, §§ 170-174). Още повече, преместването на жалбоподателя в следствените служби в Пловдив на следващия ден не може да бъде окачествено като необходима административна формалност за пускането му на свобода.“(§80)
