Affaire Rashid c. Bulgarie (Requête no 47905/99), 18 janvier 2007
На 14 април 1997, към 6.30 часа маскирани полицаи влизат в жилището на жалбоподателя, който по това време бил собственик на няколко игрални зали и питейни заведения, за да го арестуват. Установено е, че са разбили вратата и са прибягнали до употребата на сила. Същия ден по разпореждане на прокурора жалбоподателят е приет в болницата, където са констатирани множество следи от побой по тялото и главата му. В медицинското удостоверение е записано наред с другото и това, че жалбоподателят е получил мозъчно сътресение без загуба на съзнанието.
През март 1999 г. адвокатът на жалбоподателя депозира жалба в прокуратурата за нанесения побой. Образувано е досъдебно производство, в хода на което министърът на вътрешните работи отказва да посочи на следователя имената на лицата, участвали при задържането на жалбоподателя, тъй като по силата на чл. 159, ал. 3 на ЗМВР, самоличността им се запазва в тайна. Жалбоподателят дал показания и признал, че не може да разпознае лицата, които са му нанесли побой, тъй като те били маскирани, обаче по време на задържането му са присъствали и двама полицаи от РДВР, а по-късно той е бил бит в присъствието и на окръжния прокурор. На 19 януари 2000г. следователят, извършващ разследването изисква от службата за борба с организираната престъпност имената на лицата, участвали в акцията по време на ареста. С писмо от 26 януари 2000г., подписано от юрисконсулта на службата, той е информиран, че съгласно член 159, алинея 3 от ЗМВР, службата не съхранява информация относно самоличността на тези хора. Прокуратурата прекратява досъдебното производство, приемайки, че употребата на сила от страна на полицията е била правомерна, тъй като жалбоподателят се опитал да окаже съпротва и бил въоръжен. Постановлението е оставено в сила от военно-апелативния прокурор. То е обжалвано пред окръжния съд, който констатира, че не са събрани доказателства за това, жалбоподателят да е оказал съпротива и да се е налагала употребата на сила. Той обаче оставя в сила постановлението за прекратяване на досъдебното производство с мотива, че е невъзможно да се разкрие самоличността на извършителите на ареста, тъй като службата не съхранява подобна информация.
Европейският съд обръща внимание, че ако конкретните обстоятелства, при които жалбоподателя е бил наранен, са предмет на големи противоречия между страните, то безспорно е, че нараняванията са били причинени по време на или малко след неговото задържане. При наличие на оплакване за употребата на физическа сила по време на задържане Съдът е в правото си да направи самостоятелна преценка дали използваната сила е била абсолютно необходима и пропорционална и дали държавата трябва да бъде отговорна за нанесените наранявания. Той държи сметка за причинените наранявания, както и за обстоятелствата, при които те са били нанесени. Съдът констатира, че военната прокуратура е приела, че липсва състав на престъпление, основавайки се на представените от полицията сведения, без да е разпитала участвалите в инцидента полицаи, чиято самоличност не е била разкрита. Не е ясно и дали е бил съставен протокол за претърсване и изземване, от който би могло да се установи дали въобще жалбоподателят е притежавал оръжие или не (с оглед твърдението, че бил бил въоръжен). Съдът обръща внимание, че жалбоподателят не е бил задържан в рамките на случайно провеждаща се операция, която е можело да доведе до неочакван развой, при който полицията да е била принудена да действа без да е подготвена за него. Напротив, от събраните доказателства ставя ясно, че се касае за предварително планирана операция, която включва специалните служби на полицията. Ето защо националните власти са имали достатъчно време, за да оценят евентуалните рискове и да вземат всички необходими мерки, за да подходят към задържането по такъв начин, че да сведат до минимум щетите за всички засегнати лица. Многобройните наранявания и мозъчната контузия не могат да бъдат обяснени чрез обикновена употреба на сила, още повече, че те са били причинени по време на една добре подготвена операция.
« Поради липсата на други обстоятелства, позволяващи да се заключи, че употребата на сила е била предизвикана от поведението на жалбоподателя и поради тежкият характер на нараняванията, Съдът счита, че правителството не е представило убедителни или правдоподобни аргументи, които могат да оправдаят употребата на физическата сила.»(§53) Той установява нарушение на чл. 3 в неговите материалноправни аспекти.
Съдът установява наред с това нарушение на чл. 13 във връзка с чл. 3 поради липсата на ефективно разследване, както и нарушения на чл. 5§1 и чл. 5§3.