Affaire Shipkov с. Bulgariе (Requête n° 26483/04), 24 fevrier 2011
/решение от комитет от трима съдии/
На 7 декември 2000 г жалбоподателят и три други лица са задържани за двадесет и четири часа. На 11 декември 2000 г. на жалбоподателя е повдигнато обвинение за притежание и пренасяне на голямо количество наркотици (49 кг хероин, открити в автомобила, в който са пътували четиримата), в съучастие с три други лица. На 15 декември задържането под стража е заменено с парична гаранция. На 28 октомври 2001 г. отново му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, независимо че жалбоподателят не е нарушавал наложените ограничения, а поради тежестта на повдигнатото обвинение срещу него. За времето от 17 януари 2003 до 26 юли 2004 г. жалбоподателят подава осем молби за промяна на мярката, които са отхвърлени от Софийския окръжен съд. Вътрешният съд всеки път приема, че съществува опасност от укриване и извършване на нови престъпления, по-специално поради тежестта на деянията, в които се обвинява лицето: жалбоподателят е подведен под отговорност за тежко престъпление, за което наказанието е лишаване от свобода за дълъг период от време, и е заподозрян в участие в престъпна група за трафик на наркотици. По мнението на съда аргументите на жалбоподателя, а именно постоянен адрес, лично и семейно положение, чисто съдебно минало, както и липса на други висящи наказателни производства срещу него, не са в състояние да разсеят трайната опасност. От друга страна, забавянето на разглеждането на наказателното производство не е по вина на окръжния съд. На 7 декември 2004 г. Софийският окръжен съд решава да измени мярката задържане под стража на заинтересованото лице в домашен арест. Съдът приема по-специално, че трите години, прекарани от жалбоподателя в ареста, са значителен срок и че мярката домашен арест е в състояние да предотврати трайната опасност от укриване и извършване на нови престъпления.
Жалбоподателят повдига оплакване във връзка с неоправдано дългия период на задържането му под стража. Съдът напомня, че и по други случаи е имал повод да отбележи, че тежестта на повдигнатото обвинение само по себе си не е достатъчно основание за неоправдано лишаване от свобода и присъжда обезщетение на жалбоподателя (Илийков срещу България, № 33977/96, § 81, 26 юли 2001; Бочев срещу България, № 73481/01, § 57, 13 ноември 2008; Петьо Петков срещу България, № 32130/03, § 84, 7 януари 2010). От което следва, че в конкретния случай вътрешните съдилища не са изложили „валидни и достатъчни“ аргументи от гледна точка на член 5 § 3 за оставянето на жалбоподателя в ареста през целия спорен период. Като има предвид горното, Съдът не счита за необходимо да се произнася дали властите, водещи наказателното производство, са действали с изискваното особено усърдие.
.
