Affaire Slavov et autres c. Bulgarie (Requête no 58500/10),10 novembre 2015
Жалбата е тясно свързана със събитията,свързани с т.н. операция „Медуза“, описани в жалба Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10,решение от 15 oктомври 2013.
Жалабоподатели са съпрузи и двете им малолетни деца. Г-н Даниел Славов е известен бизнесмен от гр. Варна, където живее със семейството си.
На 30 октомври 2009 г. Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител поради злоупотреба с власт и присвояване на обществени средства в особено големи размери през периода 2003 – 2007 г., които са нанесли вреди на общинския транспорт в гр. Варна. През февруари 2010 г. е разпоредено производството да бъде изпратено на Варненската окръжна прокуратура. В хода на това производство на 31 март 2010 г. около 6 часа сутринта полиция нахлува в къщата на жалбоподателите.Всички са събудени от разбиването на вратата и виждат въоръжени и маскирани мъже, които им разпореждат да не мърдат. Двете деца започват да викат и се разплакват. На първия жалбоподател е разпоредено да легне на пода и са му поставени белезници. След това е изведен на улицата пред дома си и също е заставен на легне на тротоара, а полицаите насочват оръжията си срещу него. Половин час по-късно същата сцена е разиграна по искане на оператор, който е изпратен да заснеме задържането, като е направен и втори дубъл с повторение и на репликите на полицаите. След това жалбоподателят е въведен обратно в дома си. В негово присъствие е извършен обиск на дома и автомобила му и са иззети редица вещи. След това той е отведен в полицейското управление, където е задържан първоначално за 24 часа.
Късно вечерта, около 22.00 часа на първия жалбоподател е повдигнато обвинение за редица престъпления: по чл. 321, ал. 3, т. 2; по чл. 220, ал. 2 и чл. 20, ал. 4; чл. 282, ал. 2 и чл. 20, ал. 4; чл. 293, ал. 1 НК. По разпореждане на окръжната прокуратура той е задържан за 72 часа на осн. чл. 64, ал. 2 от НПК. На 3 април е направено искане от прокуратурата до окръжния съд за определяне на най-тежката мярка за неотклонение.
Съдът потвърждава мярката за неотклонение „задържане под стража“ с мотива, че съществува риск жалбоподателят и другите обвиняеми да окажат натиск на свидетелите, да извършат други престъпления, както и да създадат документи с невярно съдържание. Апелативният съд оставя в сила наложената мярка, възприемайки изцяло мотивите на долната инстанция.
По повод втора подадена молба за промяна на мярката за неотклонение на 18 май 2010 г. окръжният съд я оставя без уважение с мотива, че съдът “остава на мнението, че е било извършено престъпление, както и че обвиняемият има касателство към него;на второ място е налице реална опасност от извършването на престъпление срещу правосъдието, ако той бъде освободен“. Определението е обжалвано пред Апелативния съд. Последният изменя мярката за неотклонение в парична гаранция.
През ноември 2013 г. част от повдигнатите обвинения са оттеглени от прокуратурата. Към ноември 2014 г. досъдебното производство е все още висящо само по чл. 220 НК.
Полицейската операция „Медуза“ намира широк отзвук в пресата и електронните медии, които показват отчасти или изцяло видеоматериала за задържането на първия жалбоподател. На 1 април 2010 г. местният вестник „Черно море“ отпечатва извадки от интервюто на министъра на вътрешните работи, в което той пояснява, че е заловена организирана престъпна група, участвала в обществени поръчки и сключила неизгодни за общинската транспортна фирма сделки за рециклирани автобуси. В своето изявление министърът посочва псевдонима, с който първият жалбоподател е известен в гр. Варна – „Данката“ и изтъква, че между него и другия обвиняем, задържан при операцията – председателя на общинския съвет Гуцанов, съществува тясна връзка, а извършеното от тях представлява престъпна схема, разработвана в продължение на години, при която са сключени три договора за над 2 млн евро. В следващите дни в редица национални вестници са публикувани статии, в които тази информацията за наличието на престъпна схема и нейните неблагоприятни последици, изразяващи се в сключването на неизгодни сделки, са широко коментирани.
Във връзка с повдигнатото оплакване от първия жалбоподател, че е било нарушено правото му на справедлив процес чрез редица изказвания на министъра на вътрешните работи, окръжния прокурор и съдията, произнесъл се по повод промяната на мярката му за неотклонение, които по същество са довели до накърняване на презумпцията за невиновност, съдът приема следното. Той обръща внимание, че публикуваното в местния вестник „Черно море“ интервю на министъра на вътрешните работи и по-специално фразата, „това, което те са направили, е схема, разработвана в продължение на няколко години“, отива далеч над обикновеното информиране на обществото за операцията, осъществена от полицията. При това изказването е направено непосредствено след задържането на жалбоподателя и преди произнасянето на съда относно мярката му за неотклонение. Тя е могла да окаже много силно въздействие върху общественото мнение, чието внимание е било насочено поради голямата си публичност към този случай. „Съдът счита, че при тези обстоятелства и отчитайки позицията си на високопоставен представител на правителството, министърът на вътрешните работи е трябвало да вземе необходимите предпазни мерки, за да се избегне объркване за думите му относно тази операция“(§121) Заради тези изявления Европейският съд установява нарушение на чл. 6§2 от Конвенцията.
Съдът установява второ нарушение на презумпцията за невинност и по повод изложеното в мотивите на Варненския окръжен съд, с което е отказана промяната на мярката за неотклонение в определението му от 18 май 2010 г. Той припомня тази част от мотивите, в която се посочва, че съдът е убеден, че Славов имал „касателство“ към извършеното престъпление. Според Европейския съд използваният израз декларира убеждението на съдията относно виновността на жалбоподателя преди да е налице решение по съществото на самото наказателно дело.
Съдът установява наред с това нарушение на чл. 3 и чл. 8 и чл. 13 във вр. с чл. 3 и 8.
