Affaire Slavov et autres c. Bulgarie (Requête no 58500/10),10 novembre 2015
Жалбата е тясно свързана със събитията,свързани с т.н. операция „Медуза“, описани в жалба Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10,решение от 15 oктомври 2013.
Жалабоподатели са съпрузи и двете им малолетни деца. Г-н Даниел Славов е известен бизнесмен от гр. Варна, където живее със семейството си.
На 30 октомври 2009 г. Софийската градска прокуратура образува досъдебно производство срещу неизвестен извършител поради злоупотреба с власт и присвояване на обществени средства в особено големи размери през периода 2003 – 2007 г., които са нанесли вреди в особено големи размери на общинския транспорт в гр. Варна. През февруари 2010 г. е разпоредено производството да бъде изпратено на Варненската окръжна прокуратура. В хода на това производство на 31 март 2010 г. около 6 часа сутринта полиция нахлува в къщата на жалбоподателите.Всички са събудени от разбиването на вратата и виждат въоръжени и маскирани мъже, които им разпореждат да не мърдат. Двете деца започват да викат и се разплакват. На първия жалбоподател е разпоредено да легне на пода и са му поставени белезници. След това е изведен на улицата пред дома си и също е заставен на легне на тротоара , а полицаите насочват оръжията си срещу него. Половин час по-късно същата сцена е разиграна по искане на оператор, който е изпратен да заснеме задържането, като е направен и втори дубъл с повторение и на репликите на полицаите. След това жалбоподателят е въведен обратно в дома си, където се облича пред междувременно пристигналите полицаи и цивилни. В негово присъствие е извършен обиск на дома и автомобила му. Иззети са редица вещи и документи. След това той е отведен в полицейското управление, където е задържан първоначално за 24 часа
След като те напускат дома им втората жалбоподателка отвежда децата при родителите си. Момчетата са стресирани и продължават да плачат. В продължение на два месеца след полицейската операция те са имали проблеми със съня и са се бояли да не се появят отново маскирани полицаи. Семейният лекар, който ги преглежда в деня на полицейската операция, констатира, че емоционално те са много стресирани, а малкият е получил нервен тик на очите. Това е установено и от детския психолог, който се среща с тях една седмица по-късно. Втората жалбоподателка твърди, че непосредствено след акцията тя изпитва силно чувство на страх, гадене и й се налага да приема известно време транквиланти. Обезпокоена е и за психическото състояние на децата си, причинено от действията на полицията.
Съдът отхвърля и трите възражения на правителството по повод повдигнатото оплакване за нарушение на чл. 3 – че не са изчерпани вътрешноправните средства за защита; за това, че оплакването било преждевременно, защото производството срещу жалбоподателя все още не било приключило; както и че те нямали качеството на „жертви“, тъй като по отношение на тях не били приложени мерки, унижаващи човешкото им достойнство.
Съдът достига до заключението, че полицейската операция в дома на жалбоподателите не е била планирана и изпълнена по начин, чрез който да се гарантира, че използваните средства са строго необходими за постигане на крайните цели, а именно – задържането на лице, заподозряно в извършване на престъпления и събирането на доказателства в наказателно разследване. Той достига до извода, че четиримата жалбоподатели са били подложени на психологически стрес, който е генерирал силни чувства на страх, мъка и безпомощност у тях при вида на маскирани въоръжени мъже, които са нахлули в такъв ранен час в жилището.Това представлява унизително третиране в съответствие с член 3.
Доколкото в националното законодателство липсва ефективно вътрешноправно средство за защита за репариране на тези вреди, той установява и нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 3.
Съдът установява наред с това нарушения по чл. 6§2, на чл. 8 и на чл. 13 във вр. с чл. 8.
