Affaire Stanev c. Bulgarie( Requête no 36760/06), 17 janvier 2012
Case of Stanev v. Bulgaria Application no 32662/06),10 January 2012
Решение на Голямото отделение (решенията се публикуват на двата официални езика на Съвета на Европа)
През 2000 г. и 2001 г. жалбоподателят, който живеел в Русе, по искане на близките му е признат за ограничено дееспособен и е поставен под ограничено запрещение поради страданието му от шизофрения . Никой от роднините му не пожелал да стане негов попечител, поради което през 2002 г. органът по настойничеството и попечителството (кметът на общината) определил служебно общински служител да изпълнява тази функция. На 10 декември 2002 г. последният настанил жалбоподателя в дома за дошевноболни в с. Пастра, община Рила, без да го информира и да вземе неговото съгласие. Оттогава той живее там и негов попечител става директорът на дома. Съдът установява три самостоятелни нарушения на чл. 5:
Нарушение на чл. 5§1е поради незаконното ограничаване свободата на жалбоподателя – не е взето съгласието му при настаняването, няма определен срок за престой, няма възможност за преразглеждане на диагнозата му и периодично освидетелстване, макар че не са представени доказателства, че поведението му е опасно за самия него или за околните. Съдът заключава, че лишаването от свобода не е било осъществено при условията, предвидени в закона, не е отговаряло на изключението, предвидено в чл. 5§1е или на другите хипотези.
Нарушение на чл. 5§4 поради това, че жалбоподателят не е имал правото директно да сезира съда по повод настаняването му в заведение и за преразглеждане на наложеното му ограничение.Съдът изтъква, че това етака, тъй като в националното законодателство не е прието, че настаняването в заведения за психично болни лица е вид лишаване от свобода. Поради това не е предвидена никаква възможност и за периодичен контрол от страна на съдилищата доколко не са се променили предпоставките, дали основание за настаняване в заведение.
Нарушение на чл. 5§5 поради това, че в националното законодателство не е предвидена възможност да се претендира обезщетение за незаконното задържане/лишаване от свобода на жалбоподателя.
Съдът установява нарушения и на чл. 3 в неговите материално-правни аспекти, чл. 13 във връзка с чл. 3 и на чл. 6.
Към решението са приложени мненията на четирима съдии, които частично изразяват несъгласието си с мнозинството по въпроса за липсата на нарушение на правото на личен живот от страна на жалбоподателя.
