Affaire  Stanimir Yordanov cBulgarie (Requête no 50479/99),18 janvier 2007

С наказателно постановление от 11 декември 1995 г., генералният директор на митниците налага на жалбоподателя административна санкция под формата на глоба в размер на 633 025 стари български лева, равна на 30% от стойността на стоката, обект на нарушението. Жалбоподателят обжалва това решение пред  софийски районен съд, като за нуждите на процедурата, посочва като адрес на местоживеене  кантората на своя адвокат. Същото изявление е направено и от адвоката му в проведеното съдебно заседание. Две заседания са отложени по молба на този адвокат, който представя болнични листове. Междувременно е назначена експертиза. За поредното заседание призовка е изпратена на адреса на жалбоподателя, която е върната в цялост със забележка, че лицето не живее на посочения адрес. Адвокатът не е уведомен. С решение от 5 януари 1997 г. районният съд оставя наказателното постановление в сила. Решението е окончателно. С писмо от 10 март 1998 г., жалбоподателят е информиран, че предложението на прокурора ще бъде разгледано на 9 април 1998 г. от СГС в закрито заседание. Жалбоподателят е бил поканен, да представи в седем дневен срок в писмен вид бележки и доказателствени средства, които би искал да представи. Неговият адвокат депозира защита, приканваща Съда да отмени първото решение с мотива визиран в предложението на прокурора. С решение от 25 май 1998 г., СГС уважава искането за преразглеждане   и отменя решението на районния съд, разглежда  жалбата  по същество и оставя  в сила наказателното постановление. Жалбоподателят счита, че СГС е трябвало след като отмени първото решение, да възобнови пренията по същество и да призове страните на заседание по същество. Той подчертава, че друг състав, на същата съдебна инстанция, е процедирал по този начин по делото на неговия съучастник и касаещо същия случай.

Съдът отбелязва единодушно, че в решението си относно допустимостта на жалбата от 20 октомври 2005 г., е отхвърлил искането на правителството за недопустимост ratione materia, и счита, че член 6 е трябвало да се прилага, в наказателната си част, в процедурата водена срещу жалбоподателя.

«Съдът констатира, че жалбоподателят е бил лишен от възможността да се яви и да се защитава пред съдебната интстанция, произнесла се по отношение на неговата наказателна отговорност, без да е установено, по безспорен начин, че той се е отказал от въпросното си право. Така, че в следствие на това има нарушение на член 6 §§ 1 и 3 с) от Конвенцията.»(§34)

Author

Write A Comment