Affaire Stankov cBulgarie (Requête no 68490/01) 12 juillet 2007

На 15 септември 1994 г., жалбоподателят, който многократно е осъждан и лежал в затвора, е обвинен в кражба на строителни материали от един склад. На 10 март 1997 г., Софийски градски съд оправдава жалбоподателя и той е освободен на следващият 17 март. Сезиран от прокуратурата, Върховният касационен съд потвърждава оправдателната присъда на заинтересования на 11 декември 1997 г. През 1998г. жалбоподателят подава иск, срещу главна прокуратура, за възстановяване на вреди в следствие на неговото временно задържане на основание  член 2,ал. 1 и 2 от закона за отговорността на държавата за вреди.

Прилагайки член 10 § 2 от закона за отговорността на държавата за вреди  Софийски градски съд присъжда на жалбоподателя 2 млн неденоминирани лева (около 1050 евро), но го осъжда  да заплати сумата от 1 800 000 лева (около 940 евро), като съдебни разходи, сума отговаряща на 4 % от стойността на отхвърлените искове.Както апелативният, така и касационният съд оставят първоинсатнционното решение в сила, приемайки, че жалбоподателят е лично отговорен за присъдените високи съдебните разходи, като е надценил сумата на своето искане за обезщетение.

След сравнително-правен анализ на законодателствата на други европейски държави (Естония, Финландия, Италия, Франция, Румъния, Русия, Швеция, Великобритания и Ирландия), Европейският съд напомня, че му е разрешено да дава на фактите по случая различна правна квалификация от тази, която заинтересования им дава или, ако е необходимо да ги разгледа под друг ъгъл (Streletz, Kessler et Krenz с/у Германия [GC], nos 34044/96, 35532/97 и 44801/98, § 111, ЕСПЧ 2001-II).

Съдът уточнява, че наложеното задължение на лицето, да плати за гражданското правораздаване разходи произтичащи от исковете, по които то следва да се произнесе, не би могло да мине, като ограничаване на правото на достъп до съд, несъвместимо само по себе си с член 6 § 1 от Конвенцията. Все пак, размерът на разходите, оценен в светлината на специфичните за дадено дело условия, е фактор, който трябва да се вземе предвид за определяне дали заинтересованият е разполагал с правото си на достъп (Brualla Gómez de la Torre с/у Испания, 19 декември 1997 г., § 33 ; Tolstoy-Miloslavsky с/у Великобритания, 13 юли 1995 г., §§ 61 et seq. ; Kreuz с/у Полша, no 28249/95, § 60, ЕСПЧ 2001-VI).

Прилагането на правилата за съдебни разноски от българските съдилища, в случая е имало за ефект да лиши жалбоподателя от почти цялото обезщетение, което държавата е била осъдена да му изплати поради незаконното временно задържане.

Сезиран по дело относно иск за обезщетение на вреда, нанесена от   властите, причинена от прекалената продължителност на една процедура, Съдът е имал повод да отбележи, че приложимите правила по отношение на разноските, трябва  да позволят на лицето да не понася прекалени разходи, когато исковете му са основателни, тъй като „може да изглежда парадоксално държавата, чрез различни такси, преди образуването на жалбата или след решението, да вземе с едната ръка, това което е дала с другата, за да поправи едно нарушение на Конвенцията. Не бива също така тези разходи да бъдат прекалени и създаващи неразумно ограничение на правото да се предприеме такова действие за обезщетение и водещи до засягане на правото за достъп до съд” (Scordino с/у Италия (no 1) ([GC], no 36813/97, § 201 ).

В очите на Съда, не може да се вини жалбоподателя, който не е трябвало да бъде временно задържан, както го признава вътрешното правораздаване, за това, че придава висока „цена” на своята свобода. Оценяването на морална вреда, освен в случаите когато размера на обезщетението е определен от закона, по природа е трудна дейност, често налагаща на този комуто се пада, да извърши проучвания на съдебните практики, за да се постарае да оцени, сравнявайки своя случай с подобни дела, вредите и лихвите които могат да се присъдят за това. Но Правителството не показва, че съществува точна и достъпна съдебна практика по този въпрос.

Съдът намира нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6§1.

След това решение законът е променен и е въведена проста такса за предявяване на искове.

Author

Write A Comment