Affaire Tashev c. Bulgarie (Requête no 41816/04), решение от 3 юли 2012 г.
Жалбоподателят е съсобственик на недвижим имот. В него наред с другите сгради имало и гараж, който той преустроил в механична работилница и в нея извършвал различни ремонти на автомобили, с което прехранвал семейството си. През март 1999 г. той се снабдил с констативен нотариален акт за придобиване на гаража по давност. Една година по-късно общински служители при извършена проверка съставили констативен протокол за това, че този гараж е използван като работилница и е изграден без строителни книжа, без съответното разрешение за строеж и без съгласието на другите съсобственици. Със заповед на кмета на Пловдив на жалбоподателя било разпоредено да събори гаража си. Заповедта била обжалвана като незаконосъобразна. С решение от декември 2003 г. Окръжният съд отменя уважава жалбата и отменя административния акт, приемайки, че компетентен да издава подобни актове не е кметът, а директорът на регионалната дирекция за строителен надзор. Върховният административен съд отменя решението с мотива, че въпросната сграда не е строеж по смисъла на ЗУТ, а временна метална постройка, поради което кметът е компетентен да издава заповеди за разрушаването на подобен тип постройки. През октомври 2004 г. гаражът е сборен.
Европейският съд приема, че повдигнатите оплаквания за нарушено право на собственост и за липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита са допустими, но неоснователни, тъй като намесата в правото на собственост се е основавала на разпоредбите на вътрешното законодателство (чл. 44 ЗУТ). Затова и разрушаването на гаража е отговаряло на изискванията за законност, регламентирани в чл. 1 от Протокол 1. Върховният административен съд е осъществил контрол за законосъобразност на заповедта и е достигнал до извода, че при издаването й са били спазени изискванията на закона.(§29) Европейският съд се съгласява с доводите на жалбоподателя, че така източникът на доходи е бил силно затруднен. Същевременно той отбелязва, че жалбоподателят не се е оплакал, че неговите инструменти са били повредени, нито е обяснил защо не би могъл да премести своята работилница в друг район на града. Що се отнася до твърденията, че властите са могли да предприемат и други подходящи мерки, а не непременно да го задължат да събори гаража си, Европейският съд отбелязва, че националният съд е изслушал техническа експертиза по въпроса, която е установила, че спорният обект прилича на метална барака и че съгласно предвижданията на плана на града, в този район не е планирано изграждането на подобна сграда.Поради това властите не биха могли да бъдат упрекнати за това, че в случая на жалбоподателя са разпоредили събарянето на постройката.
Поради това Съдът намира оплакването за допустимо, но неоснователно.
