Affaire Terziev c. Bulgarie (Requête no 62594/00),12 avril 2007
На 22 февруари 1999 г., срещу жалбоподателя и три други лица започва разследване по подозрение, че са автори на престъпление по член 219 от алинея 4 от Наказателния кодекс. Обвинени са включително, че не са упражнили необходимия контрол върху служителите на банка Х, в качеството си на управляващи банката, което е нанесло щети възлизащи на пет милиона стари български лева. Към 2005 г. делото е висящо на първа инстанция. На 1 юли 2005 г., жалбоподателят почива. На 30 септември 2005 г., съдът прекратява наказателното преследване срещу него.
Съдът установява прекомерна продължителност на наказателно производство, започнало на 22 февруари 1999 г., което до смъртта на жалбоподателя през 2005 г. все още нe e приключило на първа инстанция. Той констатира, че основна вина за забавата имат прокуратурата и разследващите органи. Съдът взема предвид най-напред, че на 18 април 2000 г. съдът разпорежда връщането на делото поради неточния начин по който са формулирани обвиненията. А такъв пропуск от страна на прокуратурата е трудно да бъде оправдан. Към това се добавя факта, че след връщането, делото то остава на стадия на разследването за период повече от две години и половина.
Поради това е установено нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок по чл. 6§1.
