Affaire Todor Todorov c. Bulgarie (Requête no 50765/99),5 avril 2007
Жалбоподателят е бил задържан на 17 януари 1999 г. и поставен под стража в полицейския арест в Пазарджик. Той е бил разпитван в рамките на предварителното разследване, открито по повод на починало лице в следствие на побой и нараняване.
На 18 януари 1999 г., разследващ от окръжната следствена служба, разпорежда започването на наказателно разследване и удължава задържането с 24 часа. От този ден жалбоподателят е бил държан в следствения арест на Пазарджик. На следващия ден задържането е било продължено с 24 часа от окръжния прокурор.
На 20 януари 1999 г., разследващият повдига обвинение на жалбоподателя за убийство и провежда разпит. Той разпорежда временното му задържане, което след това е потвърдено от прокурор.
На 24 юни 1999 г., прокурорът констатира, че разследването е почти приключено и разпорежда прехвърлянето на жалбоподателя в затвора в Пазарджик, което се осъществява на 25 юни 1999 г.
На 26 юли 1999 г., окръжният съд на Пазарджик удовлетворява искането за промяна на мярката, направено от жалбоподателя, считайки, че не съществува опасност той да се укрие или да възпрепятства установяването на истината както и, че здравословното състояние на жалбоподателя.
С присъда от 23 януари 2002 г., окръжният съд в Пловдив го признава за виновен и го осъжда на петнадесет години затвор. Тази присъда е потвърдена на 30 септември 2002 г., след обжалване пред апелативния съд. На 19 май 2003 г., Върховният касационен съд отхвърля жалбата на жалбоподателя.
Жалбоподателят повдигнал оплакване по повод унизителните условия в следствения арест и в затвора в гр. Пазарджик, позовавайки се на констатациите в два доклада на на Европейския комитет за превенция на мъчението и нечовешки и унизителни присъди или отношения на Съвета на Европа /СРТ/.
По повод условията в следствения арест Съдът отбелязва, че ползването на кофа вместо наличието на тоалетна при всички случаи е обидно и е несъвместимо с изискванията на чл. 3, както и обстоятелството, че задържаните лица са били принудени да се хранят без прибори, а с пръсти. Наред с това ,«като се имат предвид условията, тревожно изглежда, че в течение на пет месеца на задържането му в следствието, жалбоподателят практически е прекарвал цялото си време в килията, с изключения на две-три дневни отивания и връщания до тоалетната. Съдът подчертава, че никаква физическа дейност, никаква дейност на открито, нито дори извън килията, не са предлагани на задържаните и, че предвидената в регламентацията ежедневна разходка не се е осъществявала.» . Що се отнася до условията в затвора в Пазарджик, Съдът приема, че е достоверно както оплакването на жалбоподателя за пренаселеността на килиите и липсата на минимално установената като стандарт площ, таока и това за недостатъчността и лошото качество на храната.
Съдът счита, че натрупаните ефекти от режима на задържане, материалните условия и продължителността на задържането в случая на жалбоподателя са надхвърлили нивото на страдание свързано с всяко задържане и от тук стига до извода, че има третиране противоречащо на член 3 от Конвенцията.(§52)
