Affaire Todor Todorov c. Bulgarie (Requête no 50765/99),5 avril 2007
Жалбоподателят е бил задържан на 17 януари 1999 г. и поставен под стража в полицейския арест в Пазарджик. Той е бил разпитван в рамките на предварителното разследване, открито по повод на починало лице в следствие на побой и нараняване.
На 18 януари 1999 г., разследващ от окръжната следствена служба, разпорежда започването на наказателно разследване и удължава задържането с 24 часа. От този ден жалбоподателят е бил държан в следствения арест на Пазарджик. На следващия ден задържането е било продължено с 24 часа от окръжния прокурор.
На 20 януари 1999 г., разследващият повдига обвинение на жалбоподателя за убийство и провежда разпит. Той разпорежда временното му задържане, което след това е потвърдено от прокурор.
На 24 юни 1999 г., прокурорът констатира, че разследването е почти приключено и разпорежда прехвърлянето на жалбоподателя в затвора в Пазарджик, което се осъществява на 25 юни 1999 г.
На 26 юли 1999 г., окръжният съд на Пазарджик удовлетворява искането за промяна на мярката, направено от жалбоподателя, считайки, че не съществува опасност той да се укрие или да възпрепятства установяването на истината както и, че здравословното състояние на жалбоподателя.
Жалбоподателят повдигнал оплакване, че не е бил изправен пред съдия, който да се произнесе относно законността на задържането му, веднага след като е бил арестуван. Той поддържа, че разследващият и прокурора, компетентни да постановят неговото задържане, не могат да се квалифицират като „магистрати” по смисъла на член 5 § 3.
Съдът обръща внимание, че жалбата се отнася за задържане, извършено преди измененията в НПК от 1 януари 2000 г. Съдът препраща към анализа за приложимото право в цитираното решението Nikolova с/у България [GC], no 31195/96, §§ 49-53, ЕСПЧ и констатира, че нито разследващият изслушал жалбоподателя и разпоредил временното задържане, нито прокурорът, който го потвърждава в последствие, могат да се считат като достатъчно независими и безпристрастни за нуждите на член 5 § 3. Съдът отбелязва, че жалбоподателят е бил изправен пред съдия, едва по повод разглеждането на неговата жалба 26 дни след ареста му, поради което е налице нарушение на член 5 § 3 от Конвенцията.
Съдът припомня, че правото за обезщетение по силата на член 5 § 5 предполага предварителната констатация от вътрешното правосъдие или от самия Съд, за нарушаване на един от параграфите от 1 до 4 на този член . С оглед установеното по-горе относно неспазването на член 5 § 3, в настоящия случай е следвало да се приложи член 5 § 5. Съдът отбелязва, че в ЗОДОВ е предвидено право на обезщетение за задържане, „отменено поради липса на законово основание” и очевидно има предвид, нередовно задържане според вътрешния закон. Но, в случая на жалбоподателя, задържането в ареста не изглежда да противоречи на вътрешното право. Отсъствието на представяне пред съдия по смисъла на член 5 § 3 произтича именно от отсъствието на съответствие на вътрешното право тогава с Конвенцията. Съдът припомня, че правото за обезщетение по силата на член 5 § 5 предполага предварителната констатация от вътрешното правосъдие или от самия Съд, за нарушаване на един от параграфите от 1 до 4 на този член . С оглед установеното по-горе относно неспазването на член 5 § 3, в настоящия случай е следвало да се приложи член 5 § 5. Съдът отбелязва, че в ЗОДОВ е предвидено право на обезщетение за задържане, „отменено поради липса на законово основание” и очевидно има предвид, нередовно задържане според вътрешния закон. Но, в случая на жалбоподателя, задържането в ареста не изглежда да противоречи на вътрешното право. Отсъствието на представяне пред съдия по смисъла на член 5 § 3 произтича именно от отсъствието на съответствие на вътрешното право тогава с Конвенцията.
След като националното законодателство не е предвиждало право на обезщетени в хипотези като настоящата, Съдът установява, че е нарушен и чл. 5§5.
Той констатира нарушение и на чл. 3 в неговите материално-правни аспекти поради лошите условия в следствения арест и в затвора в гр. Паозарджик.
