Affaire Vasilev et Doycheva c. Bulgarie (Requête no 14966/04), 31 mai 2012
/земеделска реституция/
Жалбата е по повод земеделска реституция.През октомври 1992 г. е признато правото на жалбоподателите да им бъдат възстановени два земеделски имота в землището на с.Остров, община Оряхово. През 1997 г. комисията постановява решение, че лозята могат да им бъдат възстановени в стари реални граници, но тъй като в тази местност имотите са били предоставени за ползване от трети лица, следва да се приложи процедурата по реституция при хипотезата на § 4 от ЗСПЗЗ. За тази цел Областният управител на Враца разпорежда да бъде създадена работна група, която да подготви план за земеразделяне и въз основа на него да бъдат възстановени имотите на някогашните собственици, както и да се удовлетворят претенциите на ползувателите, на които са били предоставени част от тези земи през 80-те години. Към март 2009 г. този план все още не бил изготвен.През 1999 г. жалбоподателите предявяват иск по чл. 108 от ЗС срещу лицата, които според тях владеят без основание един от двата земеделски имота. Районният и окръжният съд уважават иска. ВКС обезсилва решенията им и намира иска за недопустим, тъй като планът за земеразделяне все още не е изготвен, а двете страни представят решения на Общинската служба по земеделие и гори, които не са придружени със скици. Така имотите не са индивидуализирани със своите окончателни граници, поради което нито една от страните не може да представи валиден титул за собственост.
Съдът отбелязва, че жалбоподателите са имали легитимното очакване да придобият собственост, тъй като никой не е оспорвал това тяхно право от 1992 г. и до датата на постановяване решението на ВКС. Същевременно той констатира, че в землището на с.Остров земята е била достатъчно, за да бъдат удовлетворени претенциите както на някогашните собственици, така и на ползувателите. Съдът взема предвид, че изготвянето на един план отнема известно време и се налага извършването на редица подготвителни работи, но той изтъква, че и самото правителство не е посочило нито един аргумент, за да обясни на какво се дължи това значително забавяне, след като от 2000 г. все още той не е бил готов. Тази инерция на административните органи е довела до негативно въздействие върху правото на собственост на жалбоподателите. Именно затова те инициират и производство по чл. 108 от ЗС. Съдът отбелязва и различната позиция на отделните съдебни инстанции по въпроса – дали жалбоподателите разполагат с реално право на собственост на основание решенията на поземлената комисия или не. Този съдебен процес допълнително допринася за несигурността на жалбоподателите относно тяхната собственост.Затова той заключава, че властите не са действали с необходимото усърдие, изисквано от чл. 1 от Протокол 1 и така е бил нарушен балансът между защитата на правото на собственост на жалбоподателите и интересите на обществото.
Във връзка с установеното нарушение на чл. 1 от Протокол 1 Съдът констатира нарушение и на чл. 13 от Конвенцията, приемайки, че чл. 1 от ЗОДОВ не може да бъде такова средство. Колкото до процедурата, регламентирана в чл.256 и 257 от АПК той отбелязва, че правителството не е представило никакви доказателства, че тя е приложима в случаите на забавена земеделска реституция по вина на администрацията.
В решението си, освен че установява нарушения на чл. 1 от Протокол 1 и чл. 13, Съдът наред с това дава препоръки на правителството за предприемане на генерални мерки на основание чл. 46 от Конвенцията.Той се мотивира с това, че освен решенията по делото Найденов срещу България и Любомир Попов срещу България, има десетки други висящи дела по повод същите проблеми, произтичащи от инерцията на администрацията. Ето защо Съдът препоръчва конкретни генерални мерки, насочени към законодателни промени: 1) да бъде регламентиран в самия закон точно определен срок за изготвяне и изпълнение на решенията за земеделска реституция; 2)да бъде предвидено вътрешноправно средство за защита, позволяващо на засегнатите лица да получат обезщетение за неспазване на посочените в закона срокове.