Affaire Yosifov c. Bulgarie (Requête no 47279/99), 7 décembre 2006
На 11 септември 1996 г., следовател от следствената служба в Пазарджик издава постановление за повдигане на обвинение и предварително задържане на жалбоподателя в рамките на следствено дело, образувано на 18 октомври 1995 г. за въоръжен грабеж и отвличане, извършени в съвкупност.
Междувременно жалбоподателят напуска страната. В резултат на проведената издирвателна дейност с помощта на Интерпол той е открит в Германия, където е бил задържан от 29 октомври 1996 г. и преследван за сводничество, използване на подправени документи и нарушаване на режима, приложим спрямо чуждестранните граждани. След изтърпяната присъда от съда в Берлин той е екстрадиран в България на 11 юни 1998 г. Разпореждането за предявяване на разследването и за задържането му е предявено на 22 юни 1998 г. В същия ден, защитникът на жалбоподателя се обръща към прокурора с молба за освобождаване. Молбата е предадена на районния съд в Пазарджик, който с определение от 26 юни 1998 г. преценява, че е компетентен да разгледа жалбата и потвърждава задържането на жалбоподателя, като счита, че съществува реален риск той да избяга. Съдът отбелязва, че жалбоподателят е напуснал страната малко след извършване на престъпленията, че е живял с фалшива самоличност и без постоянен адрес.
Жалбоподателят е пуснат на свобода с решение на прокуратурата от 10 юни 1999 г., след изтичане на максималния срок, предвиден в относимия закон.
Съдът констатира, че след като не е изпълнено изискването за незабавното изправяне пред съдия по смисъла на член 5§ 3, а едва 15 дни след това (от 11 до 26 юни 1998 г.),това води до липса на съответствие на вътрешното право с Конвенцията. Наред с това съдът се е произнесъл по мярката не служебно, а по повод депозираната жалба от страна на адвоката на жалбоподателя, което не отговаря на изискването за автоматичност на произнасянето.
Жалбоподателят повдига оплакване и по повод това, че не може да получи обезщетение за незаконността на задържането си на основание вътрешното законодателство. Съдът констатира, че в конкретния случай предварителното задържане не изглежда да противоречи на националното право. Поради това жалбоподателят не е разполагал с право на обезщетение на това основание по силата на Закона за отговорността на държавата за вреди.
Поради това Съдът установява нарушение и на чл. 5§5.