Affare Ivanov et Petrova c. Bulgarie (Requête no 15001/04), 14 juin 2011
Оплакване по повод отхвърлен иск за развод, поради което за жалбоподателя е било невъзможно да узакони връзката си с втората жалбоподателка, от която му се родило дете.
Съдът припомня, че при разглеждане на оплакване, основано на член 6 § 1 от Конвенцията и касаещо справедливостта на гражданския процес, неговата задача не е да се поставя на мястото на вътрешните съдилища при установяването на обстоятелствата и тълкуването на вътрешното право; той не може да разглежда фактическите и правни грешки, за които се твърди, че са допуснати от вътрешния съд, освен ако и доколкото последните накърняват попадащите под закрилата на Конвенцията права и свободи (García Ruiz c. Espagne) [ГК], № 30544/96, § 28, ЕСПЧ 1999‑I.). Съдът припомня по-нататък, че едно от основните изисквания на член 6 § 1 от Конвенцията, отразяващо принципа на добро правораздаване, е необходимостта вътрешните съдилища да посочват в решенията си по достатъчен начин своите мотиви. Съдът отбелязва, че основният аргумент на жалбоподателя, основан на член 6 § 1 от Конвенцията, се състои в това, че вътрешните съдилища не са разгледали въпроса дали са налице важни обстоятелства по смисъла на член 99 (4) от стария СК, които да оправдаят развода въпреки противопоставянето на съпругата му. Той посочва, че окръжният съд е изложил мотивите, накарали го да отхвърли аргумента на жалбоподателя във връзка с особената според него важност на продължителността на фактическата раздяла на съпрузите; сред мотивите присъстват необходимостта от защита на законните интереси на децата от този брак и способността на двете страни по делото да постигнат общо съгласие относно мястото на живеене (параграфи 20 и 22 по-горе). От гледна точка на тази констатация Съдът намира оплакването за допустимо, но неоснователно.
