Affraire Meirelles c. Bulgarie (requête no 66203/10), 18 décembre 2012
Жалбоподателката е бразилска гражданка, която по време да събитията, описани в жалбата, живее на съпружески начала с българин. През 2007 г. от съвместното им съжителство се ражда дете. Партньорът на жалбоподателката удостоверява бащинството си по отношение на него. В следващите години тя става обект на домашно насилие (психическо и физическо) от негова страна, както и от роднините му, за което й се налага да търси съдействие от полицията. Впоследствие срещу партньора й е образувано досъдебно производство за нанесена средна телесна повреда, което през 2012 г. приключва с осъдителна присъда.
Междувременно няколко дни след оплакванията на жалбоподателката за нанесения й побой въз основа на писмена жалба от партньора й и декларации от страна на неговите родители, че тя упражнява насилие върху него и детето им, на основание Закона за защита от домашно насилие със съдебно решение жалбоподателката е отстранена от жилището, където живее с него и семейството му и й е наложена забрана да посещава обичайните места за разходка на бащата и детето. Веднага след отстраняването й от жилището партньорът на жалбоподателката депозира пред районния съд молба за предоставяне на родителските права над детето на него, тъй като според твърденията му единствен той и родителите му полагат грижи за него, а освен това майката проявявала агресия спрямо детето..
След отстраняването й от дома, в който е живяла заедно с детето и партньора си, жалбоподателката отправя искане за предоставяне на родителските права и за определяне на привременни мерки по отношение на детето до решаването на спора за родителските права. В жалбата си тя изтъкнала, че от началото на септември 2009 г. до февруари 2010 г. тя е успяла да осъществи контакт с детето си само един път със съдействието на социалните служби. Съдът отказва да се произнесе по това искане, тъй като приема, че то не било обосновано и че от друга страна, щяло да забави разглеждането на делото по същество.
Съдът установява нарушение на чл. 8. Той припомня, че и в предишни свои решения е изтъквал, че, за да са ефикасни привременните мерки, които целят да поддържат връзката дете – родител, те следва да бъдат предприети незабавно, тъй като липсата на контакт за продължителни периоди от време може да има необратими последици за отношенията на детето с родителя, който не живее с него (Mincheva c. Bulgarie, no 21558/03, § 84, 2 septembre 2010). Той установява, че от датата на депозиране искането за определяне на привременни мерки до датата на назначаването им са изминали повече от 8 месеца и това забавяне е укоримо, след като властите не са доказали проявата на достатъчно внимание и загриженост да действат с необходимото старание пред този период . Той припомня, че е установявал подобно нарушение и преди по друг български случай. (Bevacqua et S. c. Bulgarie, no 71127/01, § 68, 12 juin 2008). Съдът обръща внимание и на факта, че отказът да се разгледат искането за привременни мерки, направено от жалбоподателката, съвсем произволно е било отказано първоначално – два месеца след депозираната от нея молба.
Съдът изтъква, че поради неоправданото забавяне на националните съдилища да постановят своевременно привременни мерки властите не са изпълнили позитивните си задължения да предприемат адекватни мерки, за да осигурят запазването на връзката на жалбоподателката с нейното малко дете.
На жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
