Agro Frigo OOD v. Bulgaria(Application no 39814/12 )
Жалбата е депозирана от „Арго Фриго“ ООД, което през 2006 г. кандидатства за безвъзмездна финансова помощ, финансиране по програмата „Сапард“, но проектът му е отхвърлен. Директорът на Държавен фонд „Земеделие“ се аргументира, че искането не отговаря на изискуемите условия и не е подкрепено със съответните документи. Този отказ е оспорен в съда, който отменя административния акт през март 2008 г. с мотива, че проектът отговаря на всички условия на програмата и е придружен със съответните документи. Решението е оставено в сила от Върховния административен съд през декември същата година.
През декември 2009 г. Фондът уведомява дружеството, че сключването на договори от Фонда за крайни бенефициенти по САПАРД е прекратено през октомври 2007 г. след приемането на България за член на ЕС на 1 януари 2007 г. (тъй като програмата е свързана с предприсъединителните фондове)
През 2010 г. дружеството предявява иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Фонда, претендирайки обезщетение за имуществени вреди в размер 5 587 998 лева (лева), съответстващо на субсидията, която би получило, ако беше одобрено искането му за инвестиране по програмата, както и обезщетение за пропуснати ползи от неполучени наеми и лихви върху двете главници. С решение от 15 ноември 2010 г. АССГ отхвърля исковите претенции, приемайки, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между отказа на Директора на Фонда от декември 2009 г. и претендираните вреди, защото няма гаранции, че дружеството би получило исканата субсидия. Това решение е отменено от ВАС през април 2011 г.Той уважава исковите претенции, като присъжда и лихви на стойност от 717 811 лв. Според мотивите на съда отказът, съдържащ се в писмото от 10 декември 2009 г., е бил нищожен, тъй като противоречи на предишното окончателно съдебно решение, с което е установено, че заявлението на дружеството жалбоподател за субсидия отговаря на съответните критерии – решение, което е задължително за Фонда. Отказът на последния от 10 декември 2009 г. се основава на факта, че съответният срок за разглеждане на заявлението за субсидия е изтекъл, но това не е по вина дружеството жалбоподател. Ако беше сключен договорът за предоставяне на търсената субсидия, вместо да я откаже с решението от 18 август 2006 г. (което впоследствие е било отменено), дружеството е щяло да получи субсидия. Оттук произтича и неговата щета. На 17 май 2011 г. дружеството жалбоподател получава изпълнителен лист срещу Фонда за присъдените му суми.
През юни 2011 г. министърът на финансите, действащ от името на държавата, депозира искане за отмяна на решението на Върховния административен съд на осн. чл. 245 и 246 от АПК(съгласно посочените текстове всяко трето лице, което е засегнато от влязлото в сила решение и то има неблагоприятен ефект върху него, може да поиска отмяната му, ако не е участвало в производството). В молбата е посочено, че плащанията по САПАРД вече са спрени и обезщетението, присъдено на дружеството жалбоподател, трябва да бъде изплатено от държавния бюджет, което означава, че държавата е била засегната от спорното решение, макар че не е била призована да вземе участие в производството. Наред с това е отбелязано, че са настъпили нови обстоятелства, а съдът не е взел предвид в основното производство оспорените договори за наем, представени от дружеството. Тъй като съответните правила изискват дружеството кандидат да получи субсидия едва след като завърши проекта си, в случая то не е доказало, че разполага с финансовите ресурси, за да го направи.
С решение от 20 декември 2011 г. Върховният административен съд уважава молбата на министъра, отменя предишното си решение, възобновява производството и го връща на АССГ за ново разглеждане от друг състав. В мотивите си ВАС, след анализ на Споразумението между Република България и Комисията на Европейската общност за изменение на годишната финансова програма за 2006 г. относно САПАРД приема, че макар искът да е предявен срещу Фонда, при положение че финансирането по програмата е спряно, сумата за обезщетението за вреди би следвало да се изплати от държавния бюджет. Ето защо оспореното решение засяга пряко държавата и е неблагоприятно за нея. Следователно, заключава ВАС, налице са предпоставките, визирани в чл. 246, ал. 1 от АПК.
При повторното разглеждане на делото исковите претенции са отхвърлени от националните съдилища. Те приемат, че няма пряка причинно-следствена връзка между отказа на Фонда да предостави субсидия и твърдяните вреди, тъй като, за да се претендира изплащането им, дружеството трябва да е доказало, че то е направило предвидената инвестиция. То обаче не е изградило със собствени финансови средства селскостопанския пазар, който е планирало. Освен това някои от документите, които са били представени в подкрепа на молбата за субсидия, е било установено, че са фалшифицирани или нищожни.
Съдът намира, че повдигнатите оплаквания по чл. 6§1 и чл. 1 от Протокол 1 са допустими.
Що се отнася до оплакването по член 1 от Протокол № 1, Съдът приема, че независимо дали дружеството жалбоподател може да твърди, че е имало основателни очаквания да получи първоначално присъденото му обезщетение, намесата, от която се оплаква, е била законосъобразна. Тя се е основавала на разпоредбите на вътрешното законодателство и Съдът е убеден, че тези разпоредби са били приложени по начин, съвместим с член 6 § 1 от Конвенцията. Освен това намесата е преследвала легитимна цел, а именно – защита правата на държавата като страна, засегната от окончателно решение.(&50)
Позовавайки се на своята практика, Съдът припомня, че властите не трябва да бъдат възпрепятствани да поправят грешките си, дори и тези, произтичащи от собствената им небрежност, тъй като другото противоречи на доктрината за несправедливо обогатяване (вж. Moskal v. Poland, no. 10373/05, § 73, 15 September 2009; Bogdel v. Lithuania, no. 41248/06, § 66, 26 November 2013;Danailov and Others v. Bulgaria (dec.), no. 47353/06, § 53, 10 February 2015)) По отношение на разглеждания случай, както е установил вече при обсъждане на оплакването в светлината на чл. 6§1, отмяната на решението от 15 април 2011 г. е била насочена към коригиране на грешка. Няма причина да се счита, че такава отмяна налага прекомерна индивидуална тежест за дружеството жалбоподател, още повече че както е било установено впоследствие, то се е позовало на подправени и недействителни документи в подкрепа на заявлението си за субсидия. Съдът отбелязва освен това, че би могло да бъде съмнително дали дружеството е действало добросъвестно.
Ето защо той не установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът не установява нарушение и на чл. 6§1.