Alexey Petrov c. Bulgarie (n° 30336/10), 31 mars 2016
Сутринта от 10 февруари 2010 г. специализиран отряд на МВР стартира операция срещу членове на мафиотска структура, заподозрени, че са организирали и ръководили широка мрежа от проститутки, участвали са в извършването на редица тежки престъпления като изнудване, укриване на данъци, търговия с влияние и пране на пари. Операцията е наречена „Октопод“ и получава широко медийно отразяване. По време на цялата операция полицейските части са били придружавани от оператори и фотографи. Част от снимките са били публикувани в печатни и онлайн издания.
Жалбоподателят започва професионалната си кариера през 80-те години в системата на МВР, след което е включен в отряда за борба срещу тероризма През 90-те години упражнява различни дейности, през 2001 г. е съкратен от Агенцията за национална сигурност, но продължава да работи като неин експерт до 2009 г. На 10 февруари 2010 г. той е задържан в собствения си дом в рамките на операция „Октопод“. Задържането му е заснето и показвано в електронните медии, интернет-сайтове и печатните новинарски издания.
Още същия ден и в последващия период – от 11 до 15 февруари министърът на вътрешните работи дава редица интервюта, препечатани впоследствие от вестниците „Стандарт“ и „24 часа“, в които прави изявления, че жалбоподателят е пряко замесен в мафиотска структура, обхванала като октопод цялата държава и в източването на ДДС, пране на пари, търговия на влияние и др.п.
Изявления за медиите са давани и от други публични личности – депутати, главния прокурор и неговия заместник, които са по-сдържани. На 18 февруари 2010 г. вестник „Сега“ публикува думи на Софийския градски прокурор, в които директно сочи, че след като лидерът на криминалната група е задържан, то свидетелите ще бъдат по-смели в своите показания.
Европейският съд напомня, че принципът, въздигнат в чл. 6§2 е един от елементите, които гарантират справедливостта на процеса и той не представлява само една процедурна гаранция в наказателната материя. Неговата тежест е по-широка и той задължава всеки един представител на държавата да се въздържа от декларации относно виновността на едно лице преди да има произнасяне от съд.(§67) Съдът обръща внимание, че в самата начална фаза на разследването, в периода 10 – 19 февруари, министърът на вътрешните работи се е изказвал по повод проведената операция, назовавайки жалбоподателя с неговото име и презиме или използвайки прозвището „Трактора“. Той специално акцентира върху думите на министъра, дадени в деня на задържането на жалбоподателя, че последният е бил част от една криминална йерархично построена група, много добре организирана, която е извършвала престъпления в последните 10 години и е успяла да създаде един „октопод“. Проследявайки хронологично съдържанието на всички изказвания на министъра на вътрешните работи (при това с буквалното цитиране на думите му- § 69) Съдът заключава, че те далеч надхвърлят една обикновена информация относно хода на досъдебното производство, от която се нуждае обществото. Като се вземе предвид краткият срок след задържането на жалбоподателя и живия интерес от страна на журналистите и обществото по повод този случай, Европейският съд отбелязва, че те са могли да създадат у тях усещането, че последният е виновен за извършените престъпления, които му се приписват.(§ 70)
По повод изявленията на градския прокурор Съдът констатира, че изречената от Софийския градски прокурор фраза, директно визира именно жалбоподателя и представлява едно утвърждаване на вината му, а не е просто мнение за съществуващо подозрение в извършването на престъпления от негова страна.(§72)
Вземайки предвид всички обстоятелства по случая, Съдът достига до извода, че изявленията на министъра на вътрешните работи и на градския прокурор са нарушили чл. 6§2 от Конвенцията, докато думите на министър-председателя, на главния прокурор и неговия заместник, както и на отделни депутати, не са я засегнали и техните изявления не са довели до нарушение на чл. 6§2.
