Aliykov c. Bulgarie (Requête no 333/04),3 decembre 2009
През 1998 г. срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство за две деяния – шофиране с повишено алкохолно съдържание в кръвта и шофиране в период, в който не е имал право да управлява МПС.През 1999 г. второто е отделено в ново наказателно производство, като на жалбоподателя не е изпратен препис от постановлението, а в него е отбелязано, че може да получи такъв, като подаде молба.През 1999 г. първоначалното наказателно производство завършва със споразумение.
Във второто производство, след неуспешен опит жалбоподателят да бъде призован на посочения от него адрес, се установява, че през 2000 г. е заминал за Турция. Обявен е за издирване. В негово отсъствие е привлечен като обвиняем за второто деяние и му е наложена мярка за неотклонение „подписка”, за която не е уведомен. Съдът, след повторното му обявяване за издирване и снабдяване с удостоверение, според което в периода януари 2001 – февруари 2002 г. той не е напускал страната, разглежда делото в негово отсъствие, признава го за виновен и му налага наказание лишаване от свобода. Служебният адвокат не обжалва решението и то влиза в сила.
Жалбоподателят подава молба за възобновяване на делото, като посочва, че живеел постоянно в Турция и не знаел за него. ВКС я отхвърля с мотиви, че жалбоподателят е бил достатъчно запознат с наказателното преследване срещу него, тъй като е бил привлечен като обвиняем и разпитан през 1998 г., след което е внесъл и гаранция. Властите били принудени да го обявят за издирване, тъй като не ги уведомил за промяна на адреса си.
Съдът отбелязва, че макар жалбоподателят да е бил запознат с наказателното преследване в началото му и постановлението за новото наказателно производство да се е намирало в досието по първото дело, по което се е явил с адвокат, той няма юридическо образование и по всяка вероятност не е могъл да разбере настъпилите промени в отделеното производство, което е било в застой в продължение на година и половина, а прокуратурата не се е погрижила да го уведоми за постановленията чрез изпращане на копия или устно. Първоначалната му мярка за неотклонение вече не е била в сила след приключване на първото делото, а за новата не е бил уведомен. Властите трябва да възпират неоправданите отсъствия, но при условие че санкциите не са непропорционални в дадените обстоятелства и че обвиняемият не е лишен от правото си на защита. В случая компетентните органи не са изпълнили задължението си да се опитат да уведомят жалбоподателя за протичането на въпросното производство, още повече че номерът му вече не е бил същият като на първото. Нищо не навежда на заключение, че жалбоподателят недвусмислено се е отказал от правото си на присъствие и защита пред съда. Освен това Съдът отбелязва, че през 2001 г. жалбоподателят, чийто постоянен адрес е бил в Турция, е декларирал новия си адрес в документ, представен в българското консулство, а също така е подал жалба срещу отказа да му бъде издаден паспорт. Тези обстоятелства не навеждат на мисълта, че се е опитал да се укрие от правосъдието, избягвайки да оповести адреса си. Отказано му е било възобновяване на производството, а не се сочат други възможности по националното право за взимане на ново решение от съда в негово присъствие. Ето защо Съдът намира нарушение на член 6 § 1 на Конвенцията и счита, че поради това не е необходимо да разгледа твърденията на жалбоподателя, че служебният му адвокат не е изпълнил задълженията си.
