Anatoliy Marinov v. Bulgaria (Application no.26081/17), 15 February 2022
Жалбоподателят, роден през 1975 г., е бил поставен под ограничено запрещение през 2000 г. поради психично заболяване. Вследствие на това той губи правото си да участва в избори на основание разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията, съгласно която лицата, поставени под запрещение, нямат право да избират държавни и местни органи и да участват в референдуми.
През 2015 г. жалбоподателят чрез своя настойник и със съдействието на адвокат сезира Русенския окръжен съд с искане за отмяна на частичното запрещение. Доколкото запретените в тези производства могат да бъдат само ответници, съдът указва на настойника да посочи адрес за призоваване на жалбоподателя. Поради неизпълнение на указанието производството е прекратено, а жалбата пред апелативния съд е оставена без уважение. През 2016 г. ВКС отменя определенията за прекратяване на производството, възобновява същото и връща делото на Русенския окръжен съд, за да се произнесе по същество. Производството повторно е прекратено поради неизпълнение указанията за посочване адрес на жалбоподателя като ответник. В този период поради логистични причини настойниците на жалбоподателя са сменени двукратно. Междуврменно той не успява да участва в проведените през март 2017 г. парламентарни избори, тъй като е недееспособен. През октомври същата година ГПК е изменен и в чл. 340, ал. 2 от ГПК е регламентирано, че освен настойниците и попечителите ограничено запретените също могат да правят искания за отмяна на запрещението. Жалбоподателят се възползва от тази промяна и сезира Софийския градски съд с искане за отмяна на запращението. С решение от декември същата година съдът уважава искането като приема, че жалбоподателят е способен сам да се грижи за делата си и да ръководи постъпките си.
През Европейския съд е повдигнато оплакване за нарушаване правото на жалбоподателя за участие в парламентарните избори през 2017 г.
Всички аргументи за недопустимост на жалбата, изложени от Правителството, са отхвърлени от Съда.
Европейският съд приема, че наложеното ограничение се е основавало на закона и е преследвало легитимна цел – да гарантира, че само лица, способни да вземат информирани и смислени решения, могат да участват в избори за законодателна власт в страната. Той обръща внимание, че правото на участие в избори не е абсолютно и в тази сфера винаги е предоставял голяма свобода на преценка на националния законодател във връзка с решенията му относно процедурата за оценка на годността за гласуване на лица с умствени увреждания. Но позовавайки се на своето решение по делото Alajos Kiss v. Hungary (no. 38832/06, 20 May 2010), той подчертава, че абсолютната забрана за гласуване от всяко лице под частично запрещение, независимо от неговите или нейните действителни способности, не попада в никакво приемливо поле на преценка (§ 42 от цитираното решение). По същия начин безразборното отнемане на правото на глас, без индивидуализирана съдебна оценка и единствено въз основа на умствено увреждане, налагащо частично запрещение, не може да се счита за съвместимо с легитимните основания за ограничаване на правото на глас (пак там, § 44).
В конкретния случай българският законодател не прави разлика между лицата, поставени под пълно запрещение и тези – под ограничено запрещение, а засяга гражданите, „поставени под запрещение“ като цяло. По отношение на жалбоподателя то е било премахнато едва след решението на СГС от декември 2017 г.
Съдът отбелязва, че в случая липсват доказателства, че националният законодател е имал намерението да съпостави конкуриращите се интереси или да прецени пропорционалността на ограничението и по този начин да отвори пътя на съдилищата да извършат конкретен анализ на капацитета на жалбоподателя да упражни правото си да гласува независимо от решението за поставянето му под ограничено запрещение. Според Съда Правителството не съумява да докаже, че националната съдебна практика е позволявала възможността за премахване на ограничението върху правото на глас на дадено лице в случаите, когато то е поставено под запрещение. Всъщност подобна възможност не би била в съответствие с националната правна рамка.
Съдът достига до извода, че жалбоподателят е загубил правото си на глас в резултат на автоматичното налагане на общо ограничение на правата на лицата под частично запрещение без да се предвиди възможност за индивидуализирана съдебна оценка на неговата годност да гласува. Според него не е приемливо да се третират като единна група всички хора с интелектуални или психични увреждания и че подобна класификация е съмнителна, поради което ограничаването на техните права трябва да бъде поставено под строг контрол. Съдът достига до извода, че, безразборното отнемане на правото на глас без индивидуализирана съдебна оценка, единствено на основание умствено увреждане, налагащо частично запрещение, не може да се счита за пропорционално на легитимната цел за ограничаване на правото на глас (какъвто аргумент излага Правителството)
Въз основа на изложените аргументи Европейският съд установява нарушение на чл. 3 от Протокол 1 и присъжда обезщетение за неимущетвени вреди на жалбоподателя.
