Antonov v. Bulgaria(Application no. 58364/10)28 May 2020

Жалбоподателят е бил председател на частна земеделска кооперация по време на събитията по-долу. През 2000-2001 г. му е извършена ревизия по ЗОДФЛ и ЗДДС за периодите  януари 1998 – декември 1998 и февруари – август 1999 г. На 2 март 2001 г. ТД на НАП Силистра издава данъчен ревизионен акт /ДРА/, с който му начислява дължим данък от 55 013.43 лв. Този акт е оспорен пред по-горния административен орган – Варненската областна данъчна дирекция, чийто директор го потвърждава. Жалбата до ВАС е оставена без уважение като просрочена. На 11.04.2003 г. жалбоподателят, позовавайки се на нарушение на чл. 115 от ДОПК, отправя искане до директора на ТД-област Варна да отмени ревизионния акт и да извърши нова данъчна ревизия, но получава отказ, който е оспорен по съдебен път. С окончателно решение от 10.01.2004 г. Варненският окръжен съд отменя отказа на директора и разпорежда на данъчните власти да извършат нова ревизия. Съдът констатира, че при извършената ревизия на жалбоподателя през 2001 г. са му начислили данъци във връзка с дейността на кооперацията. Повторната данъчна ревизия приключва с нов ревизионен акт – този път за дължимост на сумата от  40 729,81 лева. Този ревизионен акт е отменен от Варненския окръжен съд и решението е оставено в сила от ВАС на 29 октомври 2007 г. Двете съдебни инстанции установяват, че дейността, подложена на данъчно облагане, е била извършвана от земеделската кооперация, а не от жалбоподателя като физическо лице.

Междувременно през 2002 и 2004 г. данъчните власти инициират производство по принудително изпълнение и в периода 2003 – 2008 г. след публична продан на негово имущество събират сумата от 42 386 лв.

След решението на ВАС от 29.10.2007 г. жалбоподателят отправя две искания  за възстановяване на неправомерно събраните данъци на осн. чл.129, ал. 5 от ДОПК, но данъчните власти отказват да върнат сумите. Според тях, макар и да бил отменен ДРА от 2004 г., този от 2001 г. бил в сила, следователно, данъците са били правилно събрани.

Тези откази са обжалвани от жалбоподателя. В две самостоятелно развили се производства, приключили с решения на ВАС от 28.11.2008 г. и 15.12.2008 г. е постановено, че както начислените данъци през 2001 г., така и тези, начислени с втория ДРА – през 2004 г., са определени в нарушение на закона. Въпреки, че ДРА от 2001 г. по същество не е бил разгледан от съда и е влязъл в сила, последващата данъчна ревизия от 2004 г., довела до ДРА от 2004 г.,  е обхващала същия данъчен период и е била отменена. Съответно сумите, платени от жалбоподателя, както на основание ДРА от 2001 г., така и по ДРА от 2004 г., трябва да му бъдат върнати. Позовавайки се на окончателните решения на ВАС, жалбоподателят отправя искане до данъчните власти да му   възстановят сумите, платени по ревизионните актове за 2001 и 2004 г. На 13 януари 2009 г. и 10 февруари 2009 г. той е информиран, че административното производство е спряно в очакване на резултата от неуточнено съдебно производство. До 2012 г. данъчните власти инициират всякакви административни дела с опит да се прогласи нищожност на решенията, както и да възобновят производствата, защото решението на ВАС от 15.12.2008 г. било нищожно. Всички образувани дела водят до обявяване на жалбите им за неоснователни или недопустими.

Междувременно през март 2009 г. жалбоподателят предявява иск по чл. 1 от ЗОДОВ  пред Силистренския административен съд за претърпените от него вреди в резултат на неизпълненото  решение на ВАС от 2008 г. Съдът разделя производството на четири отделни такива, тъй като жалбоподателят е претендирал обезщетение на основание четири отделни административни акта – данъчните актове от 2001 и 2004 г. и  отказите за възстановяването на недължимо събраните суми от ноември и декември 2007 г. Тези производства приключват с окончателни решения на ВАС, с които исковете са отхвърлени, тъй като   съдълищата достигат до извода, че в случая ЗОДОВ е неприложим, тъй като е предвиден друг път на защита в самия ДОПК. В периода 2010 – 2012 г. жалбоподателят неколкократно отправя искания до данъчните власти да му възстановят неправомерно събраните суми. През  юни-юли 2012 г. на жалбоподателя е възстановена главницата от 42 286,71 лева и лихва в размер на 40 466,92 лева за периода на забавата 3 май 2001 – 8 юни 2012 г.

Пред Европейския съд е повдигнато оплакване за нарушаване правото на собственост поради отказа на данчните власти да възстановят неправомерно  събраните суми за недължими данъци, както и за липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.

Европейският съд отхвърля възраженията за недопустимост на жалбата поради изгубване статута на „жертва“ на жалбоподателя с плащането на недължимо събраната сума. Той констатира, че плащането, макар и да е поставило край на претендираното нарушение, не е било съпроводено с никакво признание от страна на властите, че са засегнали правата му. Наред с това забавяне от повече от три и половина години е достатъчно дълъг период.

По съществото на спора Съдът припомня, че   дългът може да бъде „притежание“ по смисъла на член 1 от Протокол № 1, ако е достатъчно установено, че не е дължим. По същия начин, невъзможността жалбоподателят да получи своевременно изпълнение на решение в негова полза представлява намеса в правото на мирното ползване на притежанията, както е посочено в чл. 1, първа алинея, първо изречение от Протокол № 1

В конкретния случай Съдът отбелязва, че след нова данъчна ревизия на жалбоподателя данъчните власти издават ДРА през  2004 г., който е отменен от ВАС и касационната инстанция  в решението си от 27.10.2007 г. отбелязва, че те са недължими. По-късно, с окончателните си решения от ноември 2008 г. и декември 2008 г., ВАС отново повтаря, че данъците, начислени на жалбоподателя, са били неправомерно събирани. Европейският съд заключава, че те е трябвало да му бъдат върнати от данъчните власти, заедно с лихвите чрез процедурата за прихващане или възстановяване, но разпоредбата на   чл 129, ал.5 от ДОПК не е ила изпълнена. Съдът намира, че въз основа на двете окончателни съдебни решения в негова полза и на съответните законови разпоредби, жалбоподателят е имал „легитимни“ очаквания и следователно – „притежание“ по смисъла на член 1 от Протокол № 1, състоящо се от правото да му  бъдат възстановени неправомерно платените данъци.

Съдът освен това отбелязва, че жалбоподателят е получил възстановяване на неправомерно изплатените суми едва през 2012 г. –  повече от три години и половина след постановяването на окончателните решения на ВАС. Забавянето на изпълнението на окончателните съдебни решения в негова полза и връщането на неправомерно изплатените суми  представлява намеса в правото му на мирно ползване на притежанията му. Съдът специално отбелязва, че не е получил обяснение от правителството „как инициативата на данъчните власти да заведат иск за нищожност е имала перспектива за успех. Въпреки това данъчните власти продължиха действията си с постоянство, като по този начин принудиха жалбоподателя да участва в няколко безсмислени групи от производства“(§62).

Предвид гореизложеното Съдът счита, че необоснованото забавяне на изпълнението на окончателните решения на ВАС и връщането на жалбоподателя на сумите, незаконно събрани от него, е по вина на  държавните органи и е довело до  нарушаване на справедливия баланс, който трябва да се постигне между общия и индивидуалния интерес.

Той установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1 и присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди.

Author

Write A Comment