Atanasov v. Bulgaria (Application no. 54172/00) 10 Jаnuary 2008
Жалбоподателят бил задържан под стража на 19 март 1999 г. по разпореждане на следовател, потвърдено от прокурор, по обвинение в опит за умишлено убийство. Той трикратно подава молби за промяна на мярката за неотклонение. Първата му молба била разгледана и отхвърлена от окръжния съд 10 дни след депозирането й с мотива, че той е извършил тежко умишлено престъпление и би могъл да попречи на хода на разследването, което още не било завършено. След приключване на досъдебното производство жалбоподателят сезирал прокуратурата с молба, в която посочвал, че няма опасност да се укрие и да попречи на разследването. Той посочил наред с това затрудненията, които среща в следствения арест поради това, че е инвалид. Поради това, че жалбата му била оставена без разглеждане, той я депозирал пред окръжния съд. Последният я разгледал две седмици по-късно и я отхвърлил, позовавйки се на тежестта на престъплението, за което бил обвинен, както и на това, че обстоятелствата не са се променили, за да налагат изменение на мярката. Това определение било обжалвано пред апелативния съд и оставено в сила с подобни мотиви. Третата жалба била депозирана на 29 септември и в нея жалбоподателят посочил, че вече повече от 6 месеца е задържан, което е ново обстоятелство, подчертал и това, че извършеното от него престъпление не е умишлено, тъй като доказателствата показват, че то е било извършено в състояние на неизбежна отбрана. Окръжният съд разгледал молбата след 1 месец и я отхвърлил без да се мотивира.
Съдът установява, че задържането под стража на жалбоподателя не е било постановено от съдия или друг независим орган, доколкото той вече е установил, че нито следователят, нито прокурорът отговарят на тези изисквания. Той се позовава на своите предишни решения – Assenov and Others v. Bulgaria, judgment of 28 October 1998; Nikolova v. Bulgaria [GC] и Shishkov v. Bulgaria, no. 38822/97, §§ 52-54. В светлината на горното Съдът установява нарушение на чл. 5§3. Второ самостоятелно нарушение на същия текст той установява поради това, че националните съдилища не са подлагали на конкретна преценка индивидуалните особености на случая, когато са преценявали дали мярката за неотклонение е целесъобразна или не. Те са изхождали единствено само от тежестта на престъплението, за което е обвинено лицето.
Съдът наред с това установява нарушение и на чл. 5§4 поради ограничения обхват на съдебния контрол, на който са подложили жалбите му по повод основателността и продължителността на определената мярка за неотклонение.