Avendi OOD v. Bulgaria (Application no. 48786/09), 4 june 2020
Дружеството жалбоподател е с основен предмет на дейност търговия със спиртни напитки. На 6 и 7 януари 2005 г. РДВР Варна извършва операция по претърсване и изземване в склад, в който се е съхранявала стока на дружеството и изземва 53 857 бутилки алкохолни напитки от различен вид, 26 748 от които са крем ликьор Baileys и принадлежат на жалбоподателя. Тези мерки са предприети в хода на производство срещу трети лица – М.М. и S.S., заподозрени в държане на акцизни стоки без бандерол. С присъда от 07.11.2005 г. Районен съд-Варна оправдава подсъдимите. Присъдата е оставена в сила от окръжния съд на 17.04.2006 г. и влиза в сила на 5 май 2006. Междувременно дружеството жалбоподател отправя искане до районния съд да разпореди да му бъде върната иззетата стока, тъй като има опасност да изтече срокът на годност за част от напитките. Съдът констатира, че е пропуснал в диспозитива на присъдата и в мотивите да се произнесе по този въпрос и с определение от 21.11.2005 г. разпорежда алкохолът да бъде върнат на дружеството, тъй като подсъдимите са оправдани. Неговият акт влиза в сила на 07.12.2005 г. Това разпореждане на съда не е изпълнено и бутилките остават в склад на ТД на НАП в Добрич, тъй като междувременно започва административно-наказателно производство срещу дружеството жалбоподател. Това производство приключва с решение, в което то е изцяло оневинено(прието е, че заплащането на акциз е било задължение на вносителя и той го е платил). Административните актове на данъчните власти са отменени. След множество отправени искания до данъчните власти в Добрич и Варна и разменени писма в периода 28-30 март 2007 г. бутилките са върнати на дружеството жалбоподател. То възлага извършването на две частни експертизи, които да определят годността на алкохолните напитки за търговски цели. Заключенията на експертите са че срокът на годност на 26 743 бутилки ликьор Baileys е изтекъл през септември и октомври 2006 г. За останалите бутилки те не могат да определят, тъй като е липсвала маркировка върху тях.
На 17.03.2007 г. дружеството предявява иск срещу НАП на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с искане съдът да обяви нищожността на решението на данъчните власти да изземат стоката и да откажат да я върнат, както и да им бъде присъдено обезщетение на причинени вреди и пропуснати ползи. С определение от 28.07.2008 г. АССГ приема, че производството трябва да бъде разделено в три самостоятелни такива – първите две се отнасят до прогласяването на нищожността на административните актове на ТД на НАП-Добрич и на ТД на НАП-Варна преди и след 1 януари 2006 г., а третото – по присъждането на обезщетение за вреди. Съответно исковете са насочени към Административните съдилища в Добрич, Варна и София. Производствата по тях приключват с отхвърлянето на исковите претенции. Както първоинстанционните съдилища, така и ВАС приемат, че причинените вреди не са пряка последица от действивя или бездействия на административен орган, а поради неизпълнение на съдебно решение или действия на полицията.
Според Европейския съд намесата в правото на собственост на дружеството може да се разглежда като упражняване правомощията на разследващите органи и на данъчните власти за контрол върху използването на стоки, подлежащи на облагане с акциз, а така също и като мярка за обезпечаване на веществени доказателства при започнали административни и наказателни производства. Но задачата на Съда е да определи дали намесата е законна и е в съответствие с обществения интерес, след което да се направи преценка за нейната пропорционалност. Той отбелязва, че след изземването на стоката дружеството е имало възможност да обжалва и да поиска връщането й, което то успява да направи с полученото окончателно решение, влязло в сила на 7 декември 2005 г. Правителството обаче твърди, че дори и след тази дата властите са имали законово основание да задържат стоката (поради започналото паралелно административно-наказателно производство срещу дружеството). Съдът констатира, че въпреки многобройните съдебни производства по настоящото дело, вътрешните съдилища не се произнасят изрично по съществото на въпроса дали задържането на стоката след 7 декември 2005 г. е законно според вътрешното законодателство. Доколкото има съдебно заключение на местните съдилища в това отношение, най-релевантна е констатацията им, че задържането след 7 декември 2005 г. не е било въз основа на решение на данъчните власти. Той отбелязва, че в съставения протокол за административно нарушение не е записано, че напитките, иззети на 6 -7 януари 2005 г., трябва да бъдат задържани за целите на административното производство. Според поясненията на правителството това било възможно и без изрично писмено изявление в съответния административен акт. Тези твърдения обаче не се подкрепят от нормите на ЗАНН. Съдът отбелязва, че не е представен нито един документ, който показва, че стоките, принадлежащи на дружеството жалбоподател, са прехвърлени на данъчните власти като част от доказателствата в рамките на административното производство. Подобно позоваване, че това са доказателства по административното производство срещу дружеството е направено за пръв път на 31.05.2006 г. , когато ТД на НАП във Варна оставя без уважение искането на дружеството да върне стоката. Съдът обръща внимание на обстоятелството, че в своето окончателно решение от 18 декември 2006 г., с което актът на данъчния орган от 23 декември 2005 г. е отменен изцяло, Варненският окръжен съд отново се позовава само на протокола за претърсване и изземване от 6 и 7 януари 2005 г. като доказателство, приложено към преписката. Последното възражение на Правителството, по което се произнася Съдът, е свързано с твърдението, че дружеството неправилно е насочило исканията си за връщането на иззетите бутилки. Той обаче го отхвърля като неоснователно, отбелязвайки, че е липсвало ясно правно основание за задържането на стоката след 7 декември 2005 г., поради което не намира, че средствата, използвани от жалбоподателя са недостатъчни. Той се е обърнал към административния орган, който е съхранявал бутилките, а след това е сезирал и ТД на НАП-Варна със същото искане. Що се отнася до втората серия наказателни дела срещу други трети лица, Съдът обръща внимание, че по това производство липсва каквото и да било решение относно бутилките (за прилагането им като веществено доказателство).
Изложените съображения са достатъчни, за да позволят на Съда да заключи, че забавеното връщане на отнетата стока след окончателното решение на съда от 7 декември 2005 г. представлява незаконна намеса в правата на дружеството жалбоподател съгласно член 1 от Протокол 1.
Съдът намира, че въпросът за присъждането на имуществени вреди не е готов за решаване и отправя покана до страните в срок от три месеца от влизането наа решението в сила да представят писмено своите аргументи или споразумение.
