Извод на Европейския съд по правата на човека в решението му по делото Boyan Gospodinov c. Bulgarie (no 28417/07)
Фактите по случая
На 18.08.2002 г. след обиск в дома на жалбоподателя е открито известно количество марихуана и на 30.08.2002 г. той е задържан под стража. С присъда на ОС-Стара Загора е признат за виновен и му е определено наказание три години и половина лишаване от свобода. Присъдата е обжалвана пред Апелативния съд в Пловдив, който намалява наказанието на 1 година лишаване от свобода. Това решение е обжалвано пред ВКС. Същевременно адвокатът на жалбоподателя прави искане и за промяна на мярката за неотклонение, което е уважено. Върховният касационен съд изменя мярката за неотклонение „задържане под спража“ с подписка. Жалбоподателят е освободен на 07.04.2004 г., след като е бил лишен от свобода една година, 7 месеца и 8 дни. С решение от 22.05.2004 г. ВКС оставя в сила решението на Апелативния съд (от 1 година лишаване от свобода).
През септември 2004 г. жалбоподателят предявява иск срещу Окръжен съд – Ст. Загора, Апелативен съд – Пловдив и ВКС на осн. чл. 2, т.6 от ЗОДОВ поради прекомерната продължителност на предварителното му задържане под стража, което надвишава наложеното му наказание от една година лишаване от свобода. Във второто по делото заседание, проведено на 11.10.2005 г., представителят на Апелативен съд-Пловдив депозира искане за спиране на производството до приключване на наказателната процедура срещу жалбоподателя по второ наказателно производство, висящо пред Окръжния съд в Ст.Загора. Искането е уважено от Софийски градски съд, но ВКС отменя определението и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Междувременно, почти успоредно с гражданското производство по ЗОДОВ, през октомври 2004 г. в Окръжния съд в Ст.Загора е внесен обвинителен акт срещу жалбоподателя за трафик на наркотици в периода март 2000 – март 2002 г. Още в първото по делото заседание и впоследствие в няколко поредни заседания адвокатът на жалбоподателя отправя искане делото да бъде прехвърлено по подсъдност в друг равен по степен съд, мотивирайки се с наличието на съмнения относно безпристпрастността на съдиите от този съд, след като в момента тече производство по ЗОДОВ, в което ответник е именно този съд. Искането е отхвърляно всеки път на различно основание (първоначално – че нямало данни за такъв процес, впоследствие – че няма такова основание за отвод в НПК, или че става въпрос за гражданско производство, по което компетентен е друг съд и др.п.) Съдебният процес се провежда в периода януари-октомври 2005 г. Съдебният състав отказва искането на жалбоподателя да бъдат разпитани двама посочени от него свидетели, както и да зададе въпроси на свидетели на обвинението, които биха опровергали причастността му към инкриминираното престъпление. Окръжният съд осъжда жалбоподателя на 16 г. лишаване от свобода на 03.10.2005 г. Апелативният съд намалява наказанието на 10 г. с решение от 25.01.2006 г., а ВКС определя окончателното наказание на 3 г. лишаване от свобода с решението си от 16.11.2006 г. Във всяка една жалба до по-горната инстанция са излагани и доводи за нарушаване на принципа на безпристрастност, по които съответните съдебни състави не вземат никакво отношение.
С решение от 24.10.2006 г. искът на жалбоподателя по ЗОДОВ е отхвърлен от Софийския градски съд. Решението е оставено в сила от въззивната инстанция на 10.06.2007 г., която приема, че по второто наказателно дело срещу жалбоподателя той е бил признат за виновен и осъден на три години лишаване от свобода, а към тази присъда е била кумулирана и първата от 1 година, след което съдилищата са определили едно общо наказание, от което са приспаднали времето на предварителното му задържане от 1 г., 7 месеца и 8 дни. Поради това апелативният съд приема, че продължителността на предварителното задържане на жалбоподатерля не е надхвърлило продължителността на наложеното му наказание.
Оплакването
Пред Европейския съд жалбоподателят повдига оплакване за това, че второто наказателно дело, по което е бил подсъдим, не е било разгледано от безпристрастен съд, тъй като участниците в състава са принадлежали към съд, който по същото време е бил ответник по заведеното от него гражданско дело за вреди по ЗОДОВ поради прекомерната продължителност на наказателното производство по първото наказателно дело. Съдиите са имали интерес да го осъдят втори път за подобно престъпление, за да кумулират дсвете наказания и да освободят своя съд от всякаква отговорност в рамките на процедурата по ЗОДОВ. Затова и неговите искания делото да бъде разгледано от друг равен по степен съд са били оставени без уважение.
Преценката на Съда
Европейският съд напомня, че е развил принципите относно изискването за безпристрастност на съдиите, залегнали в чл. 6§1, в решението си по делото Kyprianou c. Chypre [GC], no 73797/01, §§ 118-121, CEDH 2005‑XIII. Той отбелязва, че въпросът не се поставя на плоскостта на субективната безпристпрастност на съда и ще анализира събитията от гледна точка на принципите на обективната безпристрастност на наказателните съдии. Съдът отбелязва, че второто наказателно производство е разгледано от окръжния съд в Ст.Загора, който по същото това време е един от ответниците по висящото производството по ЗОДОВ, започнато от жалбоподателя в Софийски градвски съд. Последният от своя страна спира производството, приемайки, че изходът от втория наказателен процес би могъл да се окаже решаващ за изхода на гражданското дело. При тези обстоятелства, макар и да не съществува никаква причина за съмнение относно личната безпристрастност на наказателните съдии, тяхната професионална принадлежност към един от ответниците по гражданското дело, което е протичало паралелно с наказателното е могла да предизвика легитимно съмнение относно обективната безпристрастност на магистратите. Освен това, самите правила, задължаващи заплащането на обезщетението да става от бюджета на институцията – т.е. от бюджета на Окръжния съд в Ст.Загора (в случай на уважаване на иска на жалбоподателя), са могли да повлияят в известна степен на решението на съдиите, което да доведе до засиллване на съмненията у жалбоподателя. Съдът взема под внимание и факта, че въпреки многократно отправяните искания нито съставът на първоинстанционния съд се е отвел, нито горните инстанции са взели под внимание жалбите в тази насока, като се изложили съвсем формални доводи без да изследват задълбочено конкретните обстоятелства по случая. Така те не са разсеяли съмненията на жалбоподателя. С оглед изложеното Европейският съд намира, че Окръжният съд в Ст. Загора, разгледал второто наказателно дело, не е отговарял на изискванията за обективна безпристрастност, а по-горните инстанции не са поправили нарушението на гаранциите за справедливост на наказателно производство, поради което е допуснато нарушение на чл. 6§1.
Послеслов
Европейският съд е квалифицирал случая като такъв с второ ниво на важност (първо е най-високото), отчитайки сериозността на допуснатото нарушение. В цялата му практика по български дела няма да открием подобно дело, по което да е установявано нарушение на чл. 6§1 в този аспект. Вярно е, че събитията са отпреди 12 години, но дали сега съществуват достатъчни гаранции, че нарушения от такъв характер не биха се случили?
Когато човек се запознае с цялата фактология по настоящия случай, колкото и да се опитва да бъде безпристрастен, няма как да не възникне у него съмнение, че всички съдебни инстанции, имали досег с делото на жалбоподателя по ЗОДОВ и по второто наказателно производство, са се постарали да заличат допуснатото първоначално нарушение на прекомерното задържане на жалбоподателя, надвишаващо размера на окончателно наложеното му наказание по първото му наказателно дело. Неслучайно посочих всички дати на решенията на отделните инстанции, както и размерът на наложеното наказание от всяка една от тях по второто наказателно производство. Как може да има такава огромна разлика в наложените санкции на окръжния съд, Апелативния съд и ВКС по едно и също наказателно производство – 16 г., 10 г. и накрая – три години ? И защо точно толкова в окончателното решение, колкото при кумулацията да се получи така, че да няма надвишаване на лишаването от свобода? Какво е основанието на СГС в производството по ЗОДОВ, което е по повод прекомерната продължителност на задържането под стража по първото наказателно дело, да вземе предвид размера на наложеното наказание в едно последващо наказателно дело?
