Basarba OOD c. Bulgarie (requêtе n° 77660/01), 7 janvier 2010
Дружеството – жалбоподател подава оферта до Софийски общински съвет да закупи магазина по преференциална процедура за приватизация за наематели на държавни и общински имущества, предвидена в чл. 35(1) от Закона за приватизацията. С решение от 27 септември 1996г. общинският съвет отхвърля молбата на Дружеството от 29 юни 1995г.с мотива, че условията на чл. 35(1) от Закона за приватизацията не са били изпълнени, тъй като договорът за наем на магазина бил “с дата по-късна от 15 октомври 1993г.“
На 24 октомври 1996г. Дружеството – жалбоподател обжалва отказа. С решение от 5 март 1998г. Софийски градски съд уважава жалбата, отменя решението на Общински съвет от 27 септември 1996 г. и връща делото за преразглеждане. Констатирано е, че на 15 октомври 1993г. Дружеството – жалбоподател е било наемател на магазина и че с отхвърлянето на офертата му за приватизация поради това, че не е било наемател, Общински съвет е действал в противоречие със закона. Решението не е обжалвано и влиза в сила на 2 април 1998г. Дружеството отправя няколко молби, за да бъде изпълнено решението на съда. В отговор, с писмо от 9 юли 2001г., Столичната общинска агенция за приватизация уведомява Дружеството – жалбоподател, че на 27 април 1998г. Общинският съвет е преобразувал общинската верига супермаркети и я е разпределил в две производни дружества; процесният магазин е бил включен в капитала на едно от тези дружества, което е било приватизирано на 24 февруари 1999г.
Съдът намира, че жалбоподателят е имал легитимно очакване да стане собственик на основание чл. 35 ЗППДОбП и в негова полза е било постановено решение от националния съд.
С оглед на недвусмисленото условие на чл. 35(2), Съдът не може да приеме аргумента на Правителството, че националните закони са оставили на Общински съвет място за действие по собствено усмотрение. Всъщност според националния закон Общинският съвет не е имал никаква свобода да реши дали да започне процедура за приватизация, както и по отношение на условията на бъдещата сделка, включително цената, която бъдещият купувач е трябвало да заплати.
С оглед на горното Съдът заключва, че Дружеството – жалбоподател е имало легитимното очакване, състоящо се в правото да му бъде предложено да закупи въпросния магазин при преференциалните условия на чл. 35(1) от Закона за приватизацията . Съответно Дружеството – жалбоподател е имало „притежание” в рамките на значението на член 1 от Първи протокол.
Следващият въпрос, който е анализиран от Съда, е дали е налице намеса и съответно – дали тя е легитимна. Съдът констатира, че след като Общинският съвет не е започнал процедурата по приватизация след решението на националния съд, то несъмнено е налице намеса. Тя обаче не се основава на закона, а точно обратното, задължението на Общинския съвет е било в двумесечен срок да стартира процедурата. Но той не е спазил законовото си задължение и вместо това е финализирал отделна приватизационна процедура като е продал въпросния имот на друг купувач, поради което намесата в правото на собственост на дружеството е била незаконосъобразна и затова е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът намира, че видът и размерът на обезщетението на този етап все още не могат да бъдат определени и отлага произнасянето си по чл. 41.
Установено е нарушение и на чл. 6§1 в гражданските му аспекти
