Basmenkova v. Bulgaria(Application no. 63391/13), 6 Avril 2017
Съпругът на жалбоподателката е бил собственик на част от къща и земя в гр. София, които през 1981 г. са отчуждени във връзка с построяването на метростанция. Със заповед на кмета му е определено като обезщетение тристайно жилище. През 1989 г. съпрузите са настанени под наем в общинско жилище и къщата им е разрушена. С втора заповед на кмета от същата година е индивидуализиран определеният апартамент чрез конкретизирано точното местоположение – в коя жилищна сграда ще бъде той, какви са неговите граници и площ. През 1993 г. съпругът на жалбоподателката почива. През следващите години тя неколкократно сезира властите с искания да изпълнят издадената от тях заповед, но строителството на сградата въобще не е започнато.
През 2001 г. тя предявява иск срещу общината за причинени имуществени и неимуществени вреди. С окончателно решение от март 2008 г. ВКС осъжда общината да заплати на жалбоподателката 10 000 лв за неимуществени и 44 320 лв – имуществени вреди – пропуснати ползи поради забавянето и неизпълнението на строителството за периода 1993-2001 г.
През 2009 г. тя предявява нов иск за вреди срещу Сталичната община за следващия период – след октомври 2001 г. С окончателно решение ВАС отхвърля иска й, приемайки, че жалбоподателката разполага с правно средство за защита на основание §9(1) от ЗУТ – да иска парична компенсация вместо непостроеното жилище. През 2013 г. Столичната община информира жалбоподателката, че строителството на жилищната сграда, в която е определено да й се предостави апартамент, предстои да започне. През 2014 г. то все още не е започнато.
Съдът отхвърля възраженията на правителството за недопустимост на жалбата поради неизчерпване на вътрешните средства за защита. Той констатира, че жалбата е подобна на решението му по делото Кirilova and Others v. Bulgaria (nos. 42908/98, 44038/98,
44816/98 and 7319/02, June 2005), както и на много други подобни, по които се е произнесъл със свои последващи решения. Той заключава, че с двете заповеди от 1981 и 1989 г. на съпруга на жалбоподателката е било признато правото да получи жилище като обезщетение и това негово право не е било оспорено никога, поради което чл.1 от Протокол 1 намира приложение. Продължителното неизпълнение на задължението от страна на общината е квалифицирано като намеса в правото на собственост на жалбоподателката и то се анализира от Съда от гледна точка на общото правило на чл. 1, §1 от Протокол 1. Той подлага на преценка пропорционалността на намесата от страна на държавата в упражняването на това право и констатира, че от 1981 г. и до 2014 общината все още не е изпълнила своето задължение (макар че е взет под внимание само периодът след 07.09.1992 г.).Правителството възразява, че жалбоподателката сама е виновна за част от забавянето, тъй като не е поискала парична компенсация вместо да получи жилището. Съдът обаче отбелязва, че за разлика от други подобни случаи при които построяването на съответната сграда (или сграда, в която да са проектирани и гаражи) въобще е станало невъзможно, в настоящия случай общината не е отменила решението си и не се е отказала от намерението си да построи жилищната сграда, в която е определен и апартаментът, посочен в заповедта за обезщетение.( Petrovi v. Bulgaria [Committee], no. 26759/12, §§ 25-28, 2 February 2017). Поради това жалбоподателката не следва да блъсде упреквана, че не е поискала алтернативно обезщетение. Съдът достига до извода, че цялото забавяне за определеното обезщетение на съпруга на жалбоподателката е по вина на властите и че при всички положения то е прекомерно, а правителството не е представило обяснения, които да го оправдаят
В случаи като настоящия е задължение на властите да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Вместо това те доказват, че не склонни да подпомогнат жалбоподателката. Това несъмнено я е поставило в състояние на несигурност за това дали и кога ще получи обезщетението, на което тя е имала право. Горното означава, че властите не са успели да постигнат справедлив баланс между обществения интерес и правата на жалбоподателката, както се изисква по силата на член 1 от Протокол № 1. Затова е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Присъдени са обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
