Bekirski c. Bulgarie (requête no 71420/01), 2 septеmbre 2010
Жалбоподатели са родителите и сестрата на лице, задържано на 13 май 1996 г. от полицията по обвинения в убийства и въоръжени грабежи. Около 19:00 часа на 30 август 1996 г., докато задържаните вечеряли, г-н Бекирски се опитал да избяга.
Използвайки подострена дръжка на дървена лъжица като импровизирано оръжие, той нападнал и ранил двама полицейски служители, които били на смяна. Единият от тях получил няколко порезни рани в областта на лявото око, а другият бил намушкан в лявото око и впоследствие загубил зрението на това око. Като взел този полицай – Г.Г. за заложник и заплашил да го промуши в областта на шията с импровизираното оръжие, г-н Бекирски, както се твърди, се опитал да напусне ареста. Възползвайки се от временното му разсейване, Г. Г. избил импровизираното оръжието от ръката му и се отдалечил. Последвала схватка между г-н Бекирски и трима или четирима полицейски служители. Те го ритали, удряли с юмруци и използвали палки по време на схватката, която продължила пет до десет минути. По време на борбата г-н Бекирски и някои или всички от полицейските служители паднали по стълбите между седмия и шестия етаж. Накрая г-н Бекирски бил заловен и му били поставени белезници. Около 21:00 часа на същия ден той бил прегледан от лекаря И. Д., който ръководел Катедрата по съдебна медицина в Медицинския университет в град Пловдив. В своя доклад последният подробно описал установените наранявания по цялото тяло и главата на задържания, но заключил, че същите нямат характеристиките на средна или тежка телесна повреда.
Жалбоподателите, а и редица от разпитаните впоследствие свидетели (които са били задържани по времето на събитията в същия следствен арест и чиито килии са били на същия етаж в непосредствена близост на килията на г-н Бекирски или на горния етаж), твърдят, че в дните след събитията от 30 август той е бил системно малтретиран ден и нощ и бит от различни полицейски служители След като г-н Бекирски се оплакал, че има болки, на 2 и 5 септември 1996 г., докато бил в ареста, той бил прегледан от фелдшер. Били му предписани болкоуспокояващи. На 6 септември 1996 г. г-н Бекирски се оплакал от болки в корема. Било установено, че кръвното му налягане е извън нормата, така че той бил отведен в болница. Вечерта на 7 септември 1996 г. здравословното му състояние се влошило. Въпреки смяната на лекарствата и присъствието на лекар-специалист, г-н Бекирски починал в 07:20 часа на 8 септември 1996 г. Два дни по-късно е извършена аутопсия от лекаря от Медицинския университет И.Д., който извършва първоначалния преглед на г-н Бекирски непосредствено след инцидента. В доклада е посочено следното по повод причините за смъртта: „Непосредствената причина за смъртта [на г-н Бекирски е] е остра сърдечна и белодробна недостатъчност в резултат на масивен оток и инфекциозни изменения на белите дробове. Смъртта е причинена също от хипоксия (недостиг на кислород) на тялото от остра анемия, причинени от вътрешен кръвоизлив в меките тъкани – под кожата и в мускулите, както и морфологични изменения на белите дробове, което най-вероятно е довело до остра белодробна недостатъчност. Описаните по-горе изменения са резултат от нараняванията, установени по тялото [на г-н Бекирски] – травма на гърдите с фрактура на ребра, фрактура на дясната плешка, контузия на гръдните мускули, както и кръвонасядане на меките тъкани в други части на тялото му“.
Досъдебното производство по повод смъртта на г-н Бекирски е образувано на 8 септември 1996 г. срещу неизвестен извършител. То неколкократно е прекратявано и прокурорските постановления са отменяни. В хода на цялото производство са назначени четири самостоятелни съдебно-медицински експертизи, в които участва и лекарят И.Д. от Медицинския университет, както и още трима или петима лекари от същия университет. Те неизменно посочват, че всички наранявания е възможно да са от 30 август. Жалбоподателите били запознавани с тези експертизи, но техните неколкократни искания да бъде извършена ексхумация и да се назначи нова медицинска експертиза с медици от София не са уважени от следователя.
На 21 юни 2000 г. Пловдивската военна прокуратура прекратява предварителното производство. Постановлението е потвърдено от Военно-апелативната прокуратура на 26 юни 2000 г. На 24 юли 2000 г. в закрито заседание Военно-апелативният съд потвърждава прекратяването на предварителното производство на основанията, посочени в постановлението на Военно-апелативната прокуратура от 12 юли 2000 г. Съдът посочва в мотивите си, че е възможно на г-н Бекирски и да са му нанасяни наранявания след 30 август от неизвестни лица, но за това няма достатъчно данни. Колкото до събитията от вечерта на 30 август, съдът приема, че полицаите не са превишили правомощията си, тъй като не е имало възможност да усмирят г-н Бекирски по друг начин.
На неуточнена дата жалбоподателите поръчват частна медицинска експертиза от лекар от Медицинска академия в гр. София, който преразгледал констатациите от първата медицинска експертиза, от аутопсията и от другите медицински експертизи по делото. Неговият доклад установява, че измененията в нараняванията, открити по тялото на г-н Бекирски към момента на смъртта му и тяхното очевидно съвсем скорошно причиняване, потвърждават, че те са били причинени след 30 август 1996 г. Освен това се обосновава, че установените изменения не може да се дължат на естествени физиологични промени на нараняванията от 30 август 1996 г. с течение на времето. В доклада се констатира, че е по-вероятно посочените разлики да се дължат на нови травми, причинени през по-дълъг период в същите области с различни предмети.
В доклада е посочено че е следвало г-н Бекирски да получи незабавно медицинско лечение на нараняванията си, или най-малкото да му бъдат назначени медицински изследвания, за да се установи здравословното му състояние.
Съдът отбелязва, че оплакванията на жалбоподателите по чл.2 и чл. 3 от Конвенцията засягат едни и същи въпроси – първо, дали за усмиряването на г-н Бекирски на 30 август 1996 г. е била използвана прекомерна сила;
– второ, дали през следващите няколко дни, между 30 август и 6 септември 1996 г., г-н Бекирски е бил бит в ареста;
– трето, дали между 30 август и 6 септември 1996 г. е била оказвана навременна медицинска помощ на г-н Бекирски, която да е била адекватна както по отношение на първоначалните му наранявания, така и на влошаващото се състояние на здравето му; и
– четвърто, дали смъртта му е била неизбежна, тъй като е резултат единствено от нелечими усложнения, причинени от нараняванията, които той е получил на 30 август 1996 г., или поради това, че някои допълнителни фактори са изиграли решаваща роля, а именно, допълнителни наранявания, претърпяни между 30 август и 6 септември 1996 г. и липсата на навременна и адекватна медицинска помощ. Съдът намира, че трябва да оцени всеки един от тях поотделно най-напред в контекста на чл. 3 от Конвенцията, а като се има предвид предполагаемата причинно-следствена връзка и приносът им по отношение на смъртта на г-н Бекирски, също така трябва да ги оцени и съвместно в контекста на чл. 2 от Конвенцията.
С оглед на констатациите във връзка с нарушенията по чл. 3: а) че между 30 август и 6 септември 1996 г. г-н Бекирски е бил измъчван, за което държавата носи отговорност и б) че не му е била предоставена навременна и адекватна медицинска помощ, докато е бил в ареста, което в съчетание с липсата на съдействие от страна на правителството за предоставяне на цялата информация, с която разполага, води до извод относно основателността на твърденията на жалбоподателите, Съдът намира за достатъчно доказано, че гореспоменатото в решаваща степен е допринесло за смъртта на г-н Бекирски на 8 септември 1996 г. Поради това той достига до извода, че е налице е нарушение на член 2 от Конвенцията в материално-правните му аспекти.
Що се отнася до ефективността на проведеното разследване на смъртта на г-н Бекирски Съдът отбелязва, че то е започнало своевременно и в началото са били предприети редица следствени действия – аутопсия, разпит на свидетели, медицински експертизи. Но той подчертава, че не може да даде цялостна оценка, защото въпреки двукратно отправеното искане до правителството от страна на Съда да представи копие от цялото следствено дело, то не е изпълнено и правителството не е дало никакво обяснение. „Тази липса на съдействие от страна на държавата-ответник в предоставянето на доказателства, които са от съществено значение за правилната оценка на настоящите оплаквания, е достатъчна за Съда, за да достигне до заключението, че властите не са успели да докажат, че са спазили задължението си по чл. 2 от Конвенцията за провеждане на ефективно и безпристрастно разследване на смъртта на г-н Бекирски.“(§172)
Съдът намира, че е налице нарушение на задължението на държавата-ответник по чл. 2 от Конвенцията да проведе ефективно и безпристрастно разследване на смъртта на г-н Бекирски.
Съдът установява наред с това нарушение и на чл. 3 в неговите материални аспекти, както и на чл. 38 от Конвенцията.
