Bekirski c. Bulgarie (requête no 71420/01),2 septеmbre 2010
Жалбоподатели са родителите и сестрата на лице, задържано на 13 май 1996 г. от полицията по обвинения в убийства и въоръжени грабежи. Около 19:00 часа на 30 август 1996 г., докато задържаните вечеряли, г-н Бекирски се опитал да избяга.
Използвайки подострена дръжка на дървена лъжица като импровизирано оръжие, той нападнал и ранил двама полицейски служители, които били на смяна. Единият от тях получил няколко порезни рани в областта на лявото око, а другият бил намушкан в лявото око и впоследствие загубил зрението на това око. Като взел този полицай – Г.Г. за заложник и заплашил да го промуши в областта на шията с импровизираното оръжие, г-н Бекирски, както се твърди, се опитал да напусне ареста. Възползвайки се от временното му разсейване, Г. Г. избил импровизираното оръжието от ръката му и се отдалечил. Последвала схватка между г-н Бекирски и трима или четирима полицейски служители. Те ритали, удряли с юмруци и използвали палки по време на схватката, която продължила пет до десет минути. По време на борбата г-н Бекирски и някои или всички от полицейските служители паднали по стълбите между седмия и шестия етаж. Накрая г-н Бекирски бил заловен и му били поставени белезници. Около 21:00 часа на същия ден той бил прегледан от лекаря И. Д., който ръководел Катедрата по съдебна медицина в Медицинския университет в град Пловдив. В своя доклад последният подробно описал установените наранявания по цялото тяло и главата на задържания, но заключил, че същите нямат характеристиките на средна или тежка телесна повреда.
Жалбоподателите, а и редица от разпитаните впоследствие свидетели (които са били задържани по времето на събитията в същия следствен арест и чиито килии са били на същия етаж в непосредствена близост до килията на г-н Бекирски или на горния етаж, твърдят, че в дните след събитията от 30 август той е бил системно малтретиран ден и нощ и бит от различни полицейски служители След като г-н Бекирски се оплакал, че има болки, на 2 и 5 септември 1996 г., докато бил в ареста, той бил прегледан от фелдшер. Били му предписани болкоуспокояващи. На 6 септември 1996 г. г-н Бекирски се оплакал от болки в корема. Било установено, че кръвното му налягане е извън нормата, така че той бил отведен в болница. Вечерта на 7 септември 1996 г. здравословното му състояние се влошило. Въпреки смяната на лекарствата и присъствието на лекар-специалист, г-н Бекирски починал в 07:20 часа на 8 септември 1996 г. Два дни по-късно е извършена аутопсия от лекаря от Медицинския университет И.Д., който извършва първоначалния преглед на г-н Бекирски непосредствено след инцидента. В доклада е посочено следното по повод причините за смъртта: „Непосредствената причина за смъртта [на г-н Бекирски е] е остра сърдечна и белодробна недостатъчност в резултат на масивен оток и инфекциозни изменения на белите дробове. Смъртта е причинена също от хипоксия (недостиг на кислород) на тялото от остра анемия, причинени от вътрешен кръвоизлив в меките тъкани – под кожата и в мускулите, както и морфологични изменения на белите дробове, което най-вероятно е довело до остра белодробна недостатъчност. Описаните по-горе изменения са резултат от нараняванията, установени по тялото [на г-н Бекирски] – травма на гърдите с фрактура на ребра, фрактура на дясната плешка, контузия на гръдните мускули, както и кръвонасядане на меките тъкани в други части на тялото му“.
Досъдебното производство по повод смъртта на г-н Бекирски е образувано на 8 септември 1996 г. срещу неизвестен извършител. То неколкократно е прекратявано и прокурорските постановления са отменяни. В хода на цялото производство са назначени четири самостоятелни съдебно-медицински експертизи, в които участва лекарят И.Д. от Медицинския университет и още трима или петима лекари от същия университет. Те неизменно посочват, че е възможно всички наранявания да са от 30 август. Жалбоподателите били запознавани с тези експертизи, но техните неколкократни искания да бъде извършена ексхумация и да се назначи нова медицинска експертиза с медици от София не са уважени от следователя.
На 21 юни 2000 г. Пловдивската военна прокуратура прекратява предварителното производство. Постановлението е потвърдено от Военно-апелативната прокуратура на 26 юни 2000 г. На 24 юли 2000 г. в закрито заседание Военно-апелативният съд потвърждава прекратяването на предварителното производство на основанията, посочени в постановлението на Военно-апелативната прокуратура от 12 юли 2000 г. Съдът посочва в мотивите си, че е възможно на г-н Бекирски и да са му нанасяни наранявания след 30 август от неизвестни лица, но за това няма достатъчно данни. Колкото до събитията от вечерта на 30 август, съдът приема, че полицаите не са превишили правомощията си, тъй като не е имало възможност да усмирят г-н Бекирски по друг начин.
На неуточнена дата жалбоподателите поръчват частна медицинска експертиза от лекар от Медицинска академия в гр. София, който преразгледал констатациите от първата медицинска експертиза, от аутопсията и от другите медицински експертизи по делото. Неговият доклад установява, че измененията в нараняванията, открити по тялото на г-н Бекирски към момента на смъртта му и тяхното очевидно съвсем скорошно причиняване, потвърждават, че те са били причинени след 30 август 1996 г. Освен това той се обосновава, че установените изменения не може да се дължат на естествените физиологични промени на нараняванията от 30 август 1996 г., настъпили с течение на времето. В доклада се констатира, че е по-вероятно посочените разлики да се дължат на нови травми, причинени през по-дълъг период в същите области с различни предмети.
В доклада е посочено че е следвало г-н Бекирски да получи незабавно медицинско лечение на нараняванията си, или най-малкото – да му бъдат назначени медицински изследвания, за да се установи здравословното му състояние.
Съдът отбелязва, че оплакванията на жалбоподателите по чл.2 и чл. 3 от Конвенцията засягат едни и същи въпроси. Първият от тях е дали за усмиряването на г-н Бекирски на 30 август 1996 г. е била използвана прекомерна сила. Съдът достига до заключението, че използваната от страна на дежурните служители сила за усмиряването на г-н Бекирски на 30 август 1996 г. не изглежда да е била непропорционална, поради което в това отношение не е налице нарушение на Член 3 от Конвенцията. Вторият въпрос е: дали през следващите няколко дни, между 30 август и 6 септември 1996 г., г-н Бекирски е бил бит в ареста. Съпоставяйки резултатите от първата медицинска експертиза(извършена на 30 август, часове след усмиряването на г-н Бекирски) и аутопсията след смъртта на лицето, Съдът установява, че докладът от аутопсията съдържа данни за наранявания на г-н Бекирски, които не са съществували по време на първата медицинска експертиза, като няколкото счупени ребра и наранявания на плешката и краката. Тези различия са констатирани и от последната частна медицинска експертиза, която установява, че част от нараняванията са получени в периода след 30 август.
Съдът отбелязва, че през въпросния период г-н Бекирски е бил постоянно под контрола на националните власти. Заради това той е бил в особено уязвимо състояние както в резултат на ограничаване на свободата му, така и по-специално – предвид здравословното му състояние след събитията от 30 август 1996 г. Съдът намира за достатъчно доказано, че между 30 август и 6 септември 1996 г. г-н Бекирски е бил подложен на малтретиране или наказание в ръцете на неизвестни лица, за което държавата носи отговорност. Доколкото тази болка е преминала онзи минимален праг на суровост и г-н Бекирски е бил държан почти постоянно в състояние на физическа болка и тревожност, дължащи се на несигурността относно здравето му и на нивото на насилие, на което той е бил нееднократно и систематично подлаган в продължение на период от седем дни, нарушението е квалифицирано като изтезание по смисъла на чл. 3.
Третият въпрос е дали между 30 август и 6 септември 1996 г. е била оказвана навременна медицинска помощ на г-н Бекирски, която да е била адекватна както по отношение на първоначалните му наранявания, така и на влошаващото се състояние на здравето му. Анализът на предприетите от страна на властите действия води Съда до извода, че г-н Бекирски не е получил никаква медицинска помощ както в деня на побоя на 30 август, когато само е прегледан от лекар, макар че е имал 29 наранявания на главата, гърдите, корема , ръцете и краката, така и в следващите дни, когато са му давани само болкоуспокояващи. „Като се има предвид изискването, че в местата за задържане властите предоставят медицински грижи, които са достатъчни и адекватни, за да отговорят на медицинските нужди на задържаните лица, както и с оглед на ясната според Съда нужда от лечение на нараняванията и очевидно влошаващото се здравословно състояние на г-н Бекирски между 30 август и 6 септември 1996 г. с нещо повече от болкоуспокояващи, и то вероятно в специализирано медицинско заведение, Съдът намира за достатъчно доказано, че властите не са изпълнили задължението си в това отношение.“(§161) Поради това Съдът установява второ нарушение на чл. 3 в неговите материални аспекти.
Съдът не намира за необходимо да се произнася отделно по чл. 3 от Конвенцията по отношение на недостатъците на разследването
Съдът установява наред с това нарушение и на чл. 38 от Конвенцията, тъй като Правителството не е предоставило копие от следственото дело.
Съдът установява нарушения и на чл. 2 в неговите материални и процесуални аспекти.
