Bekirski c. Bulgarie (requête no 71420/01),2 septеmbre 2010
Жалбоподателите са родителите и сестрата на едно лице, което умира след задържането му в следствения арест в резултат на систематични побои в продължение на няколко дни и неефективността на проведеното разследване, както и противоречивите наранявания, описани в назначените последователно четири съдебно-медицински експертизи.
Съдът отбелязва, че на 2 септември 2005 г., когато уведомява правителството за настоящата жалба, той изрично е поискал да му се предостави копие на пълното досие от разследването на смъртта на г-н Бекирски. Правителството не е предоставило копие и не е посочило никакви мотиви за това. На 16 юни 2006 г. е отправено второ такова искане, на което също не е отговорено и не са предоставени исканите документи, като не са дадени и никакви обяснения за непредставянето им. По този повод жалбоподателите повдигат оплакване по чл. 34 от Конвенцията, но Съдът приема, че трябва да бъде разгледано съвместно с чл. 38 от Конвенцията. Съдът подчертава, че за ефективното функциониране на системата на индивидуални жалби, създадена съгласно чл. 34, от първостепенно значение е държавите да предоставят всички необходими условия, за да е възможно правилното и ефективно разглеждане на жалбите.(виж Velikova v. Bulgaria (no. 41488/98, ECHR 2000‑VI,§77; Tanrıkulu v. Turkey [GC], no. 23763/94, § 70) Това е характерно за процедурите, свързани с дела от този род, когато дадено лице жалбоподател обвинява държавни служители в нарушаване на правата му по Конвенцията. В определени случаи единствено ответното правителство има достъп до информацията, която може да потвърди или обори тези твърдения. Непредставянето от страна на правителството на тази информация, която е в тяхно притежание, без задоволително обяснение, може не само да доведе до извличането на заключения относно основателността на твърдението на жалбоподателите, но може също така да се отрази отрицателно на степента на спазване от страна на държавата-ответник на задълженията й по чл. 38 от Конвенцията (виж Timurtaş v. Turkey, no. 23531/94, §§ 66 and 70, ECHR 2000-VI)
„Съдът разглежда поведението на правителството в конкретния случай по отношение на непредставянето на копие от пълното досие от разследването на смъртта на г-н Бекирски, въпреки че два пъти изрично му е било поискано това, в светлината на горепосочените принципи и предвид задълженията на правителството по силата на чл. 38 от Конвенцията. Съдът отбелязва освен това, че правителството не е дало никакво обяснение за своята неспособност да представи споменатото досие, което може да се счита за жизненоважно доказателство, необходимо за разглеждане на жалбата, тъй като съдържа информация, която може да подкрепи или обори твърдяните от жалбоподателите нарушения. Поради това Съдът счита, че може да се направи заключение по отношение на основателността на твърденията на жалбоподателите и поведението на правителството в конкретния случай“ (§115). Като се имат предвид трудностите, произтичащи от установяването на фактите по настоящото дело и в случаи, подобни на него, и с оглед на важността на сътрудничеството на държавата-ответник в производствата по Конвенцията, Съдът констатира, че правителството не е предоставило на Съда всички необходими условия, които да го подпомогнат при изпълнение на задачата по установяването на фактите по смисъла на чл. 38 от Конвенцията.
Съдът достига до извода, че правителството не е изпълнило задълженията си по чл. 38 от Конвенцията и че не се налага да разглежда самостоятелно наличието на нарлушение по чл. 34.