Belev c. Bulgarie (Requêtes nos 16354/02, 16485/02, 16878/02, 16885/02, 16886/02, 16889/02, 17333/02, 17340/02, 17344/02, 17613/02, 17725/02, 17726/02, 18410/02, 18413/02, 18414/02, 18416/02, 21023/02, 21024/02, 21027/02, 21029/02, 21030/02, 21033/02, 21038/02, 21052/02, 21071/02, 21284/02, 21378/02, 21800/02, 22430/02, 22433/02, 26478/02, 26498/02, 31049/02, 31333/02, 31518/02, 37816/02, 42567/02, 43529/02, 758/03, 3461/03 et 11219/03), 2 аvril 2009
Съдебните решения, с които дружеството „Плама“ е било осъдено да изплати на свои работници и служители трудови възнаграждения и обезщетения, и определението за приемане на оздравителния план на дружеството са били окончателни и подлежащи на изпълнение и са породили в полза на жалбоподателите безспорни и изискуеми вземания, представляващи „притежания“ по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1, поради което Съдът приема тази разпоредба за приложима.
Жалбоподателите се оплакват от спънки и забавяне при изпълнението, както и от само частичното изпълнение, което в крайна сметка са успели да получат в рамките на ликвидацията на предприятието, в резултат, за част от тях, от упражняването от страна на администрацията на правомощия, възложени й в рамките на събирането на данъчните и от данъчен характер вземания, както и, за част от тях, от прилагането на нормите, отнасящи се до производствата по принудително изпълнение и по несъстоятелност. Съдът счита, че при тези обстоятелства оплакванията следва да бъдат разгледани в светлината на правото на държавите по ал. 2 на чл. 1 от Протокол № 1.
Съдът приема, че основният въпрос в конкретния случай е за спазването на „справедливия баланс“. В резултат на намесата през 2002 г. на Агенцията за държавни вземания в индивидуалните изпълнителни производства, заведени от жалбоподателите, те са били спрени, наложените обезпечителни мерки са били обезсилени и заинтересованите лица не са могли да предприемат други изпълнителни мерки върху имущество с наложени обезпечителни запори и възбрани от страна на държавната агенция. Съдът счита, че предоставянето на подобни привилегии на данъчната администрация с оглед събирането на държавните вземания не може само по себе си да бъде възприемано като нарушаващо „справедливия баланс“ между общия интерес и индивидуалните права, особено като се има предвид голямата свобода на преценка, дадена на държавите по този въпрос. Все пак, като се има предвид рискът от натоварване на останалите кредитори с прекомерна тежест, който носят подобни привилегии, Съдът смята, че те би трябвало да бъдат придружени с определени процедурни гаранции, за да не бъдат прилагането и последствията им спрямо останалите кредитори произволни и непредвидими. В настоящия случай Съдът е констатирал, че поради наложените запори и възбрани върху множество активи на дружеството и липсата на изпълнителни мерки от страна на Агенцията за държавни вземания, изпълнението на съдебните решения на жалбоподателите е било възпрепятствано в продължение на близо 4 години. Що се отнася до вземанията, произтичащи от оздравителния план, тяхното изпълнение първо е било забавено от прекомерните срокове на разглеждане на подадените от дружеството жалби, а след това е било блокирано, подобно на изпълнението на другите решения. През това време жалбоподателите са били държани в несигурност дали един ден биха могли да получат парите си в изпълнение на постановените в тяхна полза решения. Съдът отбелязва също така, че те не са могли да получат цялостно изпълнение на вземанията си поради прилагането на нормите за приоритет на вземанията в рамките на производството по несъстоятелност, които привилегироват вземанията от трудови възнаграждения, но не и лихвите за забава, дължими върху тях. По принцип държавата не може да бъде държана отговорна за неизвършено плащане при неплатежоспособност на частен длъжник, но Съдът е приемал, че в определени случаи, когато длъжникът не разполага с достатъчно средства, упражняването от държавата на прерогативите й в данъчната област може да намали възможността на останалите кредитори да получат изцяло вземанията си. Относно твърдяното нарушение на чл. 6 от Конвенцията Съдът е приел, че в случая създадените спънки пред изпълнителните производства на жалбоподателите и породените от това закъснения не са били оправдани от събирането на публичните вземания, доколкото Агенцията за държавни вземания не е предприела изпълнителни мерки. Жалбоподателите не са имали друга възможност да получат принудително изпълнение на вземанията си, да поискат възобновяване на производството по несъстоятелност или да се противопоставят на липсата на усърдие от страна на държавната агенция. От друга страна, националният фонд за гарантиране на вземанията на работници и служители, създаден впоследствие, не е можел да бъде използван в техния случай. При тези обстоятелства Съдът счита, че забавянето на изпълнението и невъзможността жалбоподателите да получат изплащане на всичките си вземания не са произтичали основно от неплатежоспособността на дружеството длъжник, а са били следствие от намесата на властите в заведените изпълнителни производства, от пасивността им и от прекомерната продължителност на някои производства. Съдът отбелязва също, че вземанията на жалбоподателите са представлявали трудови възнаграждения и обезщетения по силата на трудовите им договори и следователно са били от особено значение за тях. Наред с това жалбоподателите не могат да бъдат разглеждани като търговци кредитори, поели осъзнат риск при сключването на договора с дружеството и следователно длъжни да понесат последствията от наличието на данъчни задължения в имуществото на последното.
По тези съображения Съдът счита, че не е постигнат справедлив баланс между защитата на правото на гражданите на зачитане на имущество им и изискванията на общия интерес и е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.
